Тодор КРЪШКОВ



Честит празник!


Какво празнуваме днес? Ако слушате патетичните слова по площади и естради, празните приказки на президента и някой мърляв политик, използвал удобния момент да се появи на екрана – днес празнуваме деня на славянската писменост и култура.


Тъй като в България нещата обикновено имат двойнствен смисъл – това, което чуваме, не го виждаме, а което виждаме, не го чуваме, ще се опитам да изясня днешното състояние на българската култура.


Понеже си имаме министерство на културата, ще започна от него. Може би най-голямата подигравка с българската култура е днешният заместник министър на културата Надежда Захариева, която миналата седмица бе в Хасково да открие обновена зала в читалище "Заря".


След първите няколко нейни изречения аз напуснах възмутен. Ето какво рече тя. "Казах на премиера, че отново ще се опитаме да премахнем ДДС-то върху книгите. А той, с онази негова усмивка, знаете, ах, ми вика: Госпожо Захариева, няма да отстъпим от ДДС-то! Но държавата си има начини да помогне на творците – ще отпуснем пари, те ше се разпределят...." И прочие превзети махленски приказки.


Какво всъщност казва Станишев, та Надежда Захариева се разтапя от възторг? Той всъщност казва: Държавата ще продължи да ограбва труда на писателите. Това първо. Второ – държавата ще продължи да ги държи изкъсо, като им подхвърля по някой лев, но на който реши. Нали се сещате, че "отпуснатите пари" все някой трябва да ги разпределя. Кой някой, е ясно – карикатура като заместник министъра на културата. А на кого, също е ясно – на послушниците. Които обикновено са и бездарници.


Защо пиша всичко това, освен че съм много ядосан?
Пиша го, защото железобетонните комунистически глави продължават да държат в подчинение интелигенцията. Стойността на всеки автор се определя по един единствен начин – на пазара. В света има два вида писатели – професионалисти и аматьори. Също като във футбола – професионалисти и аматьори. Всички български писатели са аматьори, защото не могат да се издържат с труда си, а трябва да продават краставици и домати на пазара, за да си хранят семействата. В нормалните страни (в никоя от тях няма такъв огромен данък върху книгите) писателят получава достатъчно от книгите си, за да се храни и да пише професионално.


Да поясня – хонорарът на един български автор е средно 10-12 процента от цената на книгата, а държавата взима твърдо 20 на сто. Т. е. двойно повече от създателя й. Това е подигравка, която няма аналог в света.


Ето защо българският читател си купува преводни романи, а не български. Точно по същия начин един запалянко предпочита да гледа среща от Шампионската лига, вместо мачле между Долни Богров и Коматево.


След всичко казано дотук да попитам пак – какво всъщност празнуваме днес?



Как какво – шампионската титла на "Манчестър Юнайтед".



Честит празник!