Четвъртък, 11.09: Срещу дома ми има фешън кафене. Всеки ден четирите ъгъла на кръстовището са запушени от паркирани беемвета. Мутрите, разбира се, могат да оставят колите си двайсет метра в страни, така че да не пречат на никого, но простотията е въпрос на престиж. Този четвъртък обаче най-сетне пред кафенето се появява полицейска кола. Паркира до един джип така че съвсем затваря пресечката. Полицаите излизат и вместо да започнат да раздават глоби за паркиране спокойно сядат и поръчват- вероятно- по едно капучино. И те са хора, нека се почерпят.
Петък, 12.09: Кола прави ляв завой на червено точно пред Първо районно и влиза в насрещното движение. В продължение на трийсетина метра се движи на слалом срещу прииждащите автомобили докато най-сетне влиза в правилната лента подсичайки малък форд. Свирят спирачки, леят се псувни и само късметът предотвратява верижна катастрофа. Всичко това се случва под вещия, но безучастен поглед на четирима полицаи.
Събота, 13.09: Движа се в такси по жълтите павета. Вали обилно, колата едва се държи на пътя. Стар опел изскача неочаквано и прави абсолютно нелегален ляв завой. Таксиджията опитва да избегне удара, но все пак се удря. Няма жертви и ранени, двете врати на опела са изкривени, половината предница на таксито е на хармоника. Вместо да излезе от колата си и да се извини обаче, виновникът изчезва с мръсна газ. Петнайсет минути ходене по телефонните мъки и таксиджията успява да се свърже с пътна полиция. Научава, че щом жертви няма полицаи няма да дойдат на място. Ще видят колата му в понеделник. Избягалия евентуално щял да бъде намерен по регистрационния номер. До понеделник, разбира се, той може да си оправи и пребоядиса колата три пъти.
Неделя, 14.09: Отново вали дъжд. Стоя под навеса на кино Изток и гледам как от другата страна на Цариградско шосе гори паркирана кола. Целият двигател е в пламъци, кълба токсичен пушек летят към небесата. От това нещо автомобил вече няма да стане. Двайсет и пет минути по-късно пристига една полицейска кола. Пожарната изобщо не се появява поне още десетина минути. В крайна сметка не им влиза в работата да гасят пожари.
—-
Един въпрос ме вълнува: защо все още съществува пътна полиция? Тези хора получават немалки заплати и разни придобивки, имат скъпа техника и бързи коли. Но не си вършат работата- не правят пътищата по-сигурни, корумпирани са до безумие и дори не се появяват при произшествия. Данъкоплатците плащат заплати, а не получават нищо в замяна. Освен това без пътна полиция ситуацията по пътищата вероятно ще се подобри, понеже очевидно няма как да се влоши. Да ги уволняваме и тях?
Петък, 12.09: Кола прави ляв завой на червено точно пред Първо районно и влиза в насрещното движение. В продължение на трийсетина метра се движи на слалом срещу прииждащите автомобили докато най-сетне влиза в правилната лента подсичайки малък форд. Свирят спирачки, леят се псувни и само късметът предотвратява верижна катастрофа. Всичко това се случва под вещия, но безучастен поглед на четирима полицаи.
Събота, 13.09: Движа се в такси по жълтите павета. Вали обилно, колата едва се държи на пътя. Стар опел изскача неочаквано и прави абсолютно нелегален ляв завой. Таксиджията опитва да избегне удара, но все пак се удря. Няма жертви и ранени, двете врати на опела са изкривени, половината предница на таксито е на хармоника. Вместо да излезе от колата си и да се извини обаче, виновникът изчезва с мръсна газ. Петнайсет минути ходене по телефонните мъки и таксиджията успява да се свърже с пътна полиция. Научава, че щом жертви няма полицаи няма да дойдат на място. Ще видят колата му в понеделник. Избягалия евентуално щял да бъде намерен по регистрационния номер. До понеделник, разбира се, той може да си оправи и пребоядиса колата три пъти.
Неделя, 14.09: Отново вали дъжд. Стоя под навеса на кино Изток и гледам как от другата страна на Цариградско шосе гори паркирана кола. Целият двигател е в пламъци, кълба токсичен пушек летят към небесата. От това нещо автомобил вече няма да стане. Двайсет и пет минути по-късно пристига една полицейска кола. Пожарната изобщо не се появява поне още десетина минути. В крайна сметка не им влиза в работата да гасят пожари.
—-
Един въпрос ме вълнува: защо все още съществува пътна полиция? Тези хора получават немалки заплати и разни придобивки, имат скъпа техника и бързи коли. Но не си вършат работата- не правят пътищата по-сигурни, корумпирани са до безумие и дори не се появяват при произшествия. Данъкоплатците плащат заплати, а не получават нищо в замяна. Освен това без пътна полиция ситуацията по пътищата вероятно ще се подобри, понеже очевидно няма как да се влоши. Да ги уволняваме и тях?
