ВЪТРЕШНА ПОЛИТИКА
"Има купени в Темида", лаконичен е Цони Цонев, шеф на комисията "Борба с корупцията и професионална етика" във Висшия съдебен съвет. В интервю за "Труд" той признава, че във всяко звено на съдебната власт "купените" хора се знаят. Въпросът е как да се спре или ограничи техният просперитет. Единият от пътищата е да се създадат специализирани структури от прокурори, защо не и в съдилищата, които да работят само по тези случаи, да са на дистанция от останалите. Обмисля се и създаване на етични комисии в съдилища и прокуратури от окръжно ниво нагоре. Те ще приемат сигнали, ще контактуват с ВСС, ще вземат думата при кадруването на магистратите. *** "Великото народно събрание ще разбие статуквото", тази идея защитава в коментарната рубрика на "Труд" Димитър Абаджиев, председател на гражданското сдружение "Европейски демократичен път". През седмицата зедно с Яне Янев, лидер на "Ред, законност и справедливост", той поиска свикване на Велико народно събрание. Според Абаджиев има начин това да се осъществи -проектът за решение трябва да бъде подписан от всички депутати от опозицията, а едновременно с това да се засили натискът на гражданските организации и медиите. В подобна обстановка на тройната коалиция ще й бъде все по-трудно да намира аргументи "против" тази национална цел. Това ще бъде тест за опозиционност за всички, които наричат себе си опозиция. *** Щабът от социолози на "24 часа" се събира, за да представи позициите си, след като данните на две от социологическите агенции за преднината на ГЕРБ пред БСП и процента желаещи предсрочни избори драстично се разминаха. Коментарите са публикувани под заглавие "ГЕРБ пред БСП. С колко изчерви социолозите". Румяна Бъчварова /"Маркет линкс"/ смята, че с данните всичко е наред, но коментарите манипулират. Разликата между ГЕРБ и БСП е 500-700 хиляди гласа. 48,5% са за предсрочни избори, срещу 38,3 на сто, които отговарят отрицателно. Цветозар Томов /"Скала"/ категорично твърди, че сега и в обозримото бъдеще няма партия в България, която самостоятелно да привлече повече от 12-13% от избирателите, а мнозинството от българите изобщо не се вълнуват дали ще има предсрочни избори. Разликата между ГЕРБ и БСП е 7 процента, а желаещите предсрочни избори са под 1/4 от гласоподавателите, са данните, които представя Кольо Колев /"Медиана"/. Той предупреждава, че и световната криза може да обърне вота. Юрий Асланов /"Афис"/ посочва, че няма и 1/3 "за" предсрочни избори, а дистанцията между ГЕРБ и БСП се запазва около 6-7 на сто. Мира Янова /МБМД/ изчислява, че ГЕРБ ще има 1 млн. избиратели, а БСП - 600 хиляди. Нагласата за предсрочни избори през юли е била 37%. Марчела Абрашева /"Галъп"/ фиксира относително стабилните дялове за ГЕРБ 24-27% и за БСП 17-19%. *** "Вдигат заплатите на полицаите", съобщава "Стандарт". МВР шефът Михаил Миков вдига заплатите на полицаите от "предната линия" в борбата с бандитите. "Това са служители, пряко свързани с оперативно-издирвателната дейност, полицейското разследване, опазването на обществения ред и гасенето на пожарите", обясниха от министерството. Поради липса на достатъчно пари обаче повишение на заплатите ще има първо в четирите най-големи града - София, Пловдив, Варна и Бургас. *** "Правят санитари от калпавите шофьори", съобщава "Труд". За осемте месеца на годината Пътна полиция е санкционирала 28 000 неправоспособни водачи и 17 000 шофьори, употребили алкохол. Това стана ясно вчера, след като вътрешният министър Михаил Миков и здравният министър д-р Евгений Желев представиха резултатите от дейността на мобилните екипи на Спешна помощ по "горещи" точки по пътищата на страната. Акцията продължи от 1 август до 15 септември. Министрите подкрепиха идеята на шефа на ВМА ген. Стоян Тонев провинилите се шофьори да работят като санитари. *** "Дават младоженски заем, при дете опрощават част", информира "Труд". Това се разисква на публична дискусия в столицата на тема "Грижата за децата и семейството - национален приоритет и отговорност". Тя е по инициатива на Икономическия и социален съвет и е под патронажа на президента Георги Първанов. Според социалния министър Емилия Масларова до края на ноември т.г. ще бъде готов законопроектът за кредитиране на младите семейства. Президентът Първанов призова за по-бързо приемане на новия Семеен кодекс. *** "НДСВ: 94 милиона лева за СРС-та са много пари", пише "Класа". Бюджетът, който се отделя за специалните служби, трябва да бъде обвързан с ефективността от дейността им. Сумата от 94 милиона за специални разузнавателни средства за две години е голяма и няма доказана ефективност. Това заявиха вчера председателят на парламентарната група на НДСВ Пламен Моллов и говорителят на партията Станимир Илчев. Така ръководството на НДСВ защити шефа на вътрешната комисия Минчо Спасов, който преди седмица изнесе данните за изхарчените пари и каза, че сумата е "неприятно впечатляваща". Спасов поиска пълен разбор на дейността на ДОИ и ДОТИ. *** "СДС свиква нова конференция", отбелязва "Монитор". СДС ще предложи на Националния си съвет да свика през есента конференция, на която партията да приеме нова програма. Това обяви вчера лидерът на сините Пламен Юруков след съвмество заседание на парламентарната група и Националния изпълнителен съвет. Той уточни, че реформата в публичния сектор ще е сред акцентите на управленската платформа на партията. За целта СДС ще се стреми към прозрачност, свобода и предприемачество. Междумременно от ДСБ поискаха министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров да бъде изслушан на извънредно заседание на парламентарната енергийна комисия за мерките на правителството във връзка с цените на газа. ИКОНОМИКА "Ще си платим за големите печалби", предрича финансистът Емил Хърсев от страниците на "Стандарт". Според него след поредния пик на ипотечната криза - банкрута на "Леман Брадърс" и поглъщането на "Мерил Линч" от "Банк ъф Америка", ще има известна паника на финансовите пазари. За България единственото, което може да се очаква в резултат на една световна рецесия, е затрудняване, поскъпване и ограничаване на кредита. Хърсев е абсолютно убеден, че и лихвите ще се повишат. Чуждестранните инвестиции обаче няма да намалеят, а ще се увеличат. Защото в България има проекти, които са водещи, и те са на стойност, много по-голяма, отколкото досегашните чуждестранни инвестиции. Анализите в "24 часа" също съсредоточават вниманието върху безпрецедентната криза със световните финанси. Красимир Катев, бивш заместник финансов министър в кабинета "Сакскобургготски" коментира как кризата ще се отрази в България под заглавие "Най-много 12 месеца ще тресе, у нас слабо". Той не спестява, че последиците от страхотните финансови трусове ще са негативни. За щастие ръстът на българската икономика е все още достатъчно силен. Българската банкова система също е в стабилно състояние. Все пак тя ще бъде в някаква степен засегната от финансовия колапс. Катев очаква това да се прояви в намаляване ръста на кредитите. Неминуемо ще има известно охлаждане на икономиката и на ръста на БВП - очакванията са следващата година той да падне. "Банковият крах ще се отрази и в България", цитира "Земя" изявление на вицепремиера Ивайло Калфин. Няма как световната финансова криза да не даде отражение и в България и региона на Югоизточна Европа, подчерта той. Финансовият и капиталовият пазар са все още много раздробени не само у нас, но и в цяла Югоизточна Европа, отчете Калфин. Обмисля се сливането на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата с Комисията за финансов надзор, като по този начин ще има добре работещи стокови борси. "Петролът пада, бензинът расте", акцентира на първа страница "Труд". "Лукойл България" изненадващо обяви вчера повишаване на заводските цени на бензина и пропан-бутана на фона на рязкото поевтиняване на суровия петрол и спад на долара. Поскъпването на бензин А-95 е с 2,6 ст. на литър, а на А-98 - с 2,7 ст./л. При пропан-бутана увеличението е от 2154 на 2190 лева за тон. Причината е увеличението на международните цени на бензина на средиземноморския пазар от 11 до 15 септември. Заради конфузната ситуация "Лукойл" направи вчера комисия, която да следи котировките.
"Има купени в Темида", лаконичен е Цони Цонев, шеф на комисията "Борба с корупцията и професионална етика" във Висшия съдебен съвет. В интервю за "Труд" той признава, че във всяко звено на съдебната власт "купените" хора се знаят. Въпросът е как да се спре или ограничи техният просперитет. Единият от пътищата е да се създадат специализирани структури от прокурори, защо не и в съдилищата, които да работят само по тези случаи, да са на дистанция от останалите. Обмисля се и създаване на етични комисии в съдилища и прокуратури от окръжно ниво нагоре. Те ще приемат сигнали, ще контактуват с ВСС, ще вземат думата при кадруването на магистратите. *** "Великото народно събрание ще разбие статуквото", тази идея защитава в коментарната рубрика на "Труд" Димитър Абаджиев, председател на гражданското сдружение "Европейски демократичен път". През седмицата зедно с Яне Янев, лидер на "Ред, законност и справедливост", той поиска свикване на Велико народно събрание. Според Абаджиев има начин това да се осъществи -проектът за решение трябва да бъде подписан от всички депутати от опозицията, а едновременно с това да се засили натискът на гражданските организации и медиите. В подобна обстановка на тройната коалиция ще й бъде все по-трудно да намира аргументи "против" тази национална цел. Това ще бъде тест за опозиционност за всички, които наричат себе си опозиция. *** Щабът от социолози на "24 часа" се събира, за да представи позициите си, след като данните на две от социологическите агенции за преднината на ГЕРБ пред БСП и процента желаещи предсрочни избори драстично се разминаха. Коментарите са публикувани под заглавие "ГЕРБ пред БСП. С колко изчерви социолозите". Румяна Бъчварова /"Маркет линкс"/ смята, че с данните всичко е наред, но коментарите манипулират. Разликата между ГЕРБ и БСП е 500-700 хиляди гласа. 48,5% са за предсрочни избори, срещу 38,3 на сто, които отговарят отрицателно. Цветозар Томов /"Скала"/ категорично твърди, че сега и в обозримото бъдеще няма партия в България, която самостоятелно да привлече повече от 12-13% от избирателите, а мнозинството от българите изобщо не се вълнуват дали ще има предсрочни избори. Разликата между ГЕРБ и БСП е 7 процента, а желаещите предсрочни избори са под 1/4 от гласоподавателите, са данните, които представя Кольо Колев /"Медиана"/. Той предупреждава, че и световната криза може да обърне вота. Юрий Асланов /"Афис"/ посочва, че няма и 1/3 "за" предсрочни избори, а дистанцията между ГЕРБ и БСП се запазва около 6-7 на сто. Мира Янова /МБМД/ изчислява, че ГЕРБ ще има 1 млн. избиратели, а БСП - 600 хиляди. Нагласата за предсрочни избори през юли е била 37%. Марчела Абрашева /"Галъп"/ фиксира относително стабилните дялове за ГЕРБ 24-27% и за БСП 17-19%. *** "Вдигат заплатите на полицаите", съобщава "Стандарт". МВР шефът Михаил Миков вдига заплатите на полицаите от "предната линия" в борбата с бандитите. "Това са служители, пряко свързани с оперативно-издирвателната дейност, полицейското разследване, опазването на обществения ред и гасенето на пожарите", обясниха от министерството. Поради липса на достатъчно пари обаче повишение на заплатите ще има първо в четирите най-големи града - София, Пловдив, Варна и Бургас. *** "Правят санитари от калпавите шофьори", съобщава "Труд". За осемте месеца на годината Пътна полиция е санкционирала 28 000 неправоспособни водачи и 17 000 шофьори, употребили алкохол. Това стана ясно вчера, след като вътрешният министър Михаил Миков и здравният министър д-р Евгений Желев представиха резултатите от дейността на мобилните екипи на Спешна помощ по "горещи" точки по пътищата на страната. Акцията продължи от 1 август до 15 септември. Министрите подкрепиха идеята на шефа на ВМА ген. Стоян Тонев провинилите се шофьори да работят като санитари. *** "Дават младоженски заем, при дете опрощават част", информира "Труд". Това се разисква на публична дискусия в столицата на тема "Грижата за децата и семейството - национален приоритет и отговорност". Тя е по инициатива на Икономическия и социален съвет и е под патронажа на президента Георги Първанов. Според социалния министър Емилия Масларова до края на ноември т.г. ще бъде готов законопроектът за кредитиране на младите семейства. Президентът Първанов призова за по-бързо приемане на новия Семеен кодекс. *** "НДСВ: 94 милиона лева за СРС-та са много пари", пише "Класа". Бюджетът, който се отделя за специалните служби, трябва да бъде обвързан с ефективността от дейността им. Сумата от 94 милиона за специални разузнавателни средства за две години е голяма и няма доказана ефективност. Това заявиха вчера председателят на парламентарната група на НДСВ Пламен Моллов и говорителят на партията Станимир Илчев. Така ръководството на НДСВ защити шефа на вътрешната комисия Минчо Спасов, който преди седмица изнесе данните за изхарчените пари и каза, че сумата е "неприятно впечатляваща". Спасов поиска пълен разбор на дейността на ДОИ и ДОТИ. *** "СДС свиква нова конференция", отбелязва "Монитор". СДС ще предложи на Националния си съвет да свика през есента конференция, на която партията да приеме нова програма. Това обяви вчера лидерът на сините Пламен Юруков след съвмество заседание на парламентарната група и Националния изпълнителен съвет. Той уточни, че реформата в публичния сектор ще е сред акцентите на управленската платформа на партията. За целта СДС ще се стреми към прозрачност, свобода и предприемачество. Междумременно от ДСБ поискаха министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров да бъде изслушан на извънредно заседание на парламентарната енергийна комисия за мерките на правителството във връзка с цените на газа. ИКОНОМИКА "Ще си платим за големите печалби", предрича финансистът Емил Хърсев от страниците на "Стандарт". Според него след поредния пик на ипотечната криза - банкрута на "Леман Брадърс" и поглъщането на "Мерил Линч" от "Банк ъф Америка", ще има известна паника на финансовите пазари. За България единственото, което може да се очаква в резултат на една световна рецесия, е затрудняване, поскъпване и ограничаване на кредита. Хърсев е абсолютно убеден, че и лихвите ще се повишат. Чуждестранните инвестиции обаче няма да намалеят, а ще се увеличат. Защото в България има проекти, които са водещи, и те са на стойност, много по-голяма, отколкото досегашните чуждестранни инвестиции. Анализите в "24 часа" също съсредоточават вниманието върху безпрецедентната криза със световните финанси. Красимир Катев, бивш заместник финансов министър в кабинета "Сакскобургготски" коментира как кризата ще се отрази в България под заглавие "Най-много 12 месеца ще тресе, у нас слабо". Той не спестява, че последиците от страхотните финансови трусове ще са негативни. За щастие ръстът на българската икономика е все още достатъчно силен. Българската банкова система също е в стабилно състояние. Все пак тя ще бъде в някаква степен засегната от финансовия колапс. Катев очаква това да се прояви в намаляване ръста на кредитите. Неминуемо ще има известно охлаждане на икономиката и на ръста на БВП - очакванията са следващата година той да падне. "Банковият крах ще се отрази и в България", цитира "Земя" изявление на вицепремиера Ивайло Калфин. Няма как световната финансова криза да не даде отражение и в България и региона на Югоизточна Европа, подчерта той. Финансовият и капиталовият пазар са все още много раздробени не само у нас, но и в цяла Югоизточна Европа, отчете Калфин. Обмисля се сливането на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата с Комисията за финансов надзор, като по този начин ще има добре работещи стокови борси. "Петролът пада, бензинът расте", акцентира на първа страница "Труд". "Лукойл България" изненадващо обяви вчера повишаване на заводските цени на бензина и пропан-бутана на фона на рязкото поевтиняване на суровия петрол и спад на долара. Поскъпването на бензин А-95 е с 2,6 ст. на литър, а на А-98 - с 2,7 ст./л. При пропан-бутана увеличението е от 2154 на 2190 лева за тон. Причината е увеличението на международните цени на бензина на средиземноморския пазар от 11 до 15 септември. Заради конфузната ситуация "Лукойл" направи вчера комисия, която да следи котировките.
Източник: bta.bg
