Някои деца винаги постигат отлични резултати в училище, а на други все нещо не им достига. Но пораснали именно те стават лидери. Защо блестящият старт невинаги е залог за успехи в по-нататъшния живот!? Възможните отговори са няколко.

Пленник на чуждите очаквания

Стремежът всичко в живота да се прави за "отличен" се заражда още в ранното детство. Това е една от типичните прояви на юношеския максимализъм - расте способното дете, всички го хвалят, радват му се и постепенно то също започва да се радва на себе си. И иска да прави всичко по-добре от останалите – а ако не може, предпочита въобще да не го прави.

Така човекът става своеобразен пленник на чуждите очаквания. Всички очакват от него успех и той/тя с всички сили се старае да оправдае тези очаквания – просто не може да си позволи са бъде неуспял/а.

Но разбира се в живота има и провали. Те безспорно са неприятни, но не са повод за изпадане в депресия или изчезване на желанието и волята. Именно това обаче може да се случи с отличника, който няма опит с пораженията и загубите.

Пораснал, такъв човек най-често е много предпазлив и внимателен – той не рискува да носи тежестта на лидерството, а предпочита да бъде помощник, експерт, аналитик. Той не е в състояние да взима решения в условия на недостиг на информация.

Отличникът първо трябва да анализира всичко, да го обмисли... Той не си и помисля да излезе от границата на своята компетентност. Затова се страхува да не реши задачата неправилно. Той върви по строго установения път и не може самостоятелно да завие в едната или другата посока.

Който пие шампанско...

Съвсем друго е при тройкаджията: той от ранно детство знае какво представлява неуспехът. Често е срещал трудности при разрешаването на различни задачи, временно е понижавал своя статус, но се е справял с трудностите и неудобствата и се е радвал на постиженията. Всичко това го е направило гъвкав и психологически устойчив.

Тройкаджията смело се втурва в нови и рисковани начинания не се страхува са излезе извън рамките на собствената си компетентност, тъй като дори не подозира колко голямо е неговото незнание. Отличникът, за разлика от него, обмисля последствията от всяка своя стъпка и ако не знае как да разреши задачата, не се залавя с нея.

Но бившият "среден" ученик смело се хвърля във "врящия котел" и... печели, а отличникът не рискува и... не пие шампанско.

Той се страхува да се залови с нова работа, защото временно ще се окаже в ролята на дилетант, а това не е приемливо за него.
Тройкаджията не се страхува, че може да "бледнее" – на него му е все едно какво си мислят за него останалите - той е свикнал с това, но пък именно то го прави социално независим.

Според психолозите, основните качества, които правят тройкаджията успял човек, са три - вътрешна независимост от мнението на другите, гъвкавост и наличието на цел.

Примерът на барон Мюнхаузен

Може ли отличникът да се промени? Да, но няма да бъде лесно. Първото, което трябва да направи, е да се погледне отстрани и да поговори със самия себе си. За тази цел е полезно да се води дневник. Препрочитайки старите си записки, опитайте се отстрани да разберете какви сте и какви искате да станете. В психологията този подход се нарича рефлексия.

По-примитивен вариант е разглеждането на старите снимки: "Ето какъв съм бил някога, не такъв като сега! Какво исках тогава? За какво мечтаех? Защо не се получи?".

Вторият път е диалог с някого за себе си. Разбира се, препоръчително е събеседникът ви да бъде опитен психолог. Опитайте се заедно да поразмишлявате защо не сте успели да се реализирате във всичко, в което сте искали.

Третият вариант е сами да си задавате въпроси: какво в моя живот не е добре, какво ми пречи да направя това, което никога не съм правил? И накрая какво искам да направя за себе си в този живот?
Ако успеете да осъзнаете до какво може да ви доведе страхът от неуспех, ще откриете в себе си сили за пробив.