Industry Watch разпространи сред своите абонати доклада $Пазарът на жилища в България за третото тримесечие на 2008 г."
Според официалната статистика инвестицията в български жилищен имот, макар и нисколиквидна, носи значително по-високa доходност при продажба в сравнение с вложение във финансови активи.
За една година цените на жилищата са скочили с 32 %, инвестицията в акции или взаимен фонд носи отрицателна доходност на годишна база, докато ефективнaтa лихвa по новооткритите срочни депозити достига 6 %.
След първите видими ефекти от глобалната криза в средата на 2007 г. ръстът на жилищните цени у нас се ускори значително.
Постепенно се свиват разликите между цените на жилищата в България и повечето европейски страни, които напоследък отчитат спад на жилищните цени. Въпреки това обаче цените на жилищата в страната остават относително ниски в номинално изражение.
Така например апартамент в София струва двойно по-малко от жилище във Вилнюс - столицата на Литва.
Проникването на ипотечния кредит в българската икономика е все още ниско - 12 % при 39 % в еврозоната, въпреки че общият размер на жилищните заеми надхвърля 7 млрд. лв.
Кредитната експанзия ще продължава да бъде важен фактор на търсенето, като очакваме стабилизиране на ипотечния ръст на нива около 20-25 % годишно през следващите няколко години.
По предварителни (неревизирани) данни притокът на преки чуждестранни инвестиции в недвижими имоти се забавя. Дори и при по-негативен сценарий и значителен спад в инвестиционния поток към страната, сегментът на масовите жилища едва ли ще бъде силно засегнат.
На фона на по-слабия интерес от страна на чужди купувачи значението на българските емигранти като инвеститори в жилищна собственост нараства.
През последните 12 месеца паричните преводи на емигрантите към техни роднини в страната достигат 2.7 млрд. евро - повече от чуждите инвестиции в недвижими имоти за същия период.
Ето защо евентуална промяна в предпочитанията на емигрантите би се отразила по-сериозно върху външното търсене на жилища и е възможно в определен момент да окаже натиск върху цените на жилищните имоти.
Забавянето на ипотечното кредитиране и по-ниското търсене от чужденци се отразяват много по-осезаемо върху планираното строителство във ваканционните селища. РЗП на разрешенията за ново жилищно строителство се свива с над 55 % в бургаска област, а във Варна растежът е относително нисък спрямо останалите големи области - 12 % годишно.
Тенденцията в София е противоположна - ръстът на разрешенията се ускорява до 82 %, а в област Пловдив темпът на растеж остава висок - 43 %.
С навлизането на пазара в една по-зряла фаза ръстът на жилищните цени постепенно ще се стабилизира. Не очакваме сътресения в сегмента на масовите жилища, които са най-значимият актив в богатството на българските домакинства.
Според официалната статистика инвестицията в български жилищен имот, макар и нисколиквидна, носи значително по-високa доходност при продажба в сравнение с вложение във финансови активи.
За една година цените на жилищата са скочили с 32 %, инвестицията в акции или взаимен фонд носи отрицателна доходност на годишна база, докато ефективнaтa лихвa по новооткритите срочни депозити достига 6 %.
След първите видими ефекти от глобалната криза в средата на 2007 г. ръстът на жилищните цени у нас се ускори значително.
Постепенно се свиват разликите между цените на жилищата в България и повечето европейски страни, които напоследък отчитат спад на жилищните цени. Въпреки това обаче цените на жилищата в страната остават относително ниски в номинално изражение.
Така например апартамент в София струва двойно по-малко от жилище във Вилнюс - столицата на Литва.
Проникването на ипотечния кредит в българската икономика е все още ниско - 12 % при 39 % в еврозоната, въпреки че общият размер на жилищните заеми надхвърля 7 млрд. лв.
Кредитната експанзия ще продължава да бъде важен фактор на търсенето, като очакваме стабилизиране на ипотечния ръст на нива около 20-25 % годишно през следващите няколко години.
По предварителни (неревизирани) данни притокът на преки чуждестранни инвестиции в недвижими имоти се забавя. Дори и при по-негативен сценарий и значителен спад в инвестиционния поток към страната, сегментът на масовите жилища едва ли ще бъде силно засегнат.
На фона на по-слабия интерес от страна на чужди купувачи значението на българските емигранти като инвеститори в жилищна собственост нараства.
През последните 12 месеца паричните преводи на емигрантите към техни роднини в страната достигат 2.7 млрд. евро - повече от чуждите инвестиции в недвижими имоти за същия период.
Ето защо евентуална промяна в предпочитанията на емигрантите би се отразила по-сериозно върху външното търсене на жилища и е възможно в определен момент да окаже натиск върху цените на жилищните имоти.
Забавянето на ипотечното кредитиране и по-ниското търсене от чужденци се отразяват много по-осезаемо върху планираното строителство във ваканционните селища. РЗП на разрешенията за ново жилищно строителство се свива с над 55 % в бургаска област, а във Варна растежът е относително нисък спрямо останалите големи области - 12 % годишно.
Тенденцията в София е противоположна - ръстът на разрешенията се ускорява до 82 %, а в област Пловдив темпът на растеж остава висок - 43 %.
С навлизането на пазара в една по-зряла фаза ръстът на жилищните цени постепенно ще се стабилизира. Не очакваме сътресения в сегмента на масовите жилища, които са най-значимият актив в богатството на българските домакинства.
