Последното десетилетие е най-горещото от 1300 години насам, сочи най-точното изследване до момента
Въпреки рекордните ниски нива в слънчевата магнитна дейност, за която се смяташе, че влияе върху промяната на климата, тенденциите продължават да показват очевидно увеличение в температурите по цялото земно кълбо. Признаците за това са изключително ясни за всички – ускоряване на топенето на ледовете, както и други значителни промени.
В едно от най-завършените и последователни проучвания, правени до момента, публикувано от Earth System Science Center на университета Пен Стейт, се предлага фактически анализ за това какво всъщност е нивото на затопляне.
Вместо да се фокусира върху креативно моделиране, което често се определя като бягане от темата както от настроените скептично към глобалното затопляне, така и от най-свирепите му поддръжници, академиците са анализирали исторически и съвременни данни.
Изследването открива, че последните 10 години са били най-горещите за северното полукълбо на Земята от 1300 години насам. Учените дори твърдят, че ако са били използвали по-спорните данни, събрани от пръстените на дървета, то резултатът е щял да се увеличи на 1700 години. Но това е първото проучване, в което подобна информация е ненужна, елиминирайки по този начин голяма част от споровете за надеждността на изводите.
От университета Пен Стейт обясняват, че някои специалисти са повдигали спорове за това, че информацията, добивана чрез изследване на пръстените на дърветата, не е приемлива за изследване от такъв тип. А сега академиците са успели да премахнат тези данни, тъй като са разполагали с достатъчно информация, придобита от други източници, така наречените заместители, която ги е отвела до откриване на температурния рекорд.
Сред широката гама от източници, данните от които са били използвани в анализа, са влизали морски и езерни утаечни ядра, ледени и коралови сърцевини.
Проучването може да се види в броя на списание Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS) от 2 септември. Там академиците обясняват, че са разглеждали много по-широка база от данни и, че техните методи са били много по-съвършени от използваните преди това. Заключенията за южното полукълбо и за Земята като цяло не са толкова окончателни, което се дължи на по-голямото ниво на несигурност на резултатите, а причината за това е в наличието на по-малко източници на информация в южното полукълбо.
Част от силата на изследването и на голямото му влияние се дължи на екипа от световнопризнати учени в областта на климатологията, метеорологията, науките за околната среда и за Земята.
Проучването се е извършило на базата на изследване от 90-те години на National Research Council, озаглавено "Surface Temperture Reconstructions for the Last 2 000 Years". То е изисквало опреснителен анализ, който да използва нови техники и да докаже, че има температурен рекорд. През 90-те години на миналия век, използвайки най-новите и доказани технологии, проучването е могло да проследи рекорда в климата до едно хилядолетие назад, но тогава са били използвани и спорните данни от дървесните пръстени. Днес климатичният рекорд може да бъде проследен до 1300 години назад, което се дължи на по-напредналите техники.
Една от основните причини, поради които изследването избягва използването на данни от дървесни пръстени, е, че с остаряването на дърветата техните пръстени, които по принцип са зависими от температурата, се смаляват като цяло. Това смаляване трябва да бъде коригирано, за да може точно да се разчете каква е била температурата. Следователно, нормално е да се очаква, че получените данни са по-малко надеждни в сравнение с други методи.
До този момент изследването предоставя може би най-неоспоримите доказателства, че на Земята се случва аномално затопляне. А с намаляването на слънчевата активност, най-вероятните виновници за промяната в климата са човешката дейност и другите оставащи потенциални причини.
Величко Велинов
Въпреки рекордните ниски нива в слънчевата магнитна дейност, за която се смяташе, че влияе върху промяната на климата, тенденциите продължават да показват очевидно увеличение в температурите по цялото земно кълбо. Признаците за това са изключително ясни за всички – ускоряване на топенето на ледовете, както и други значителни промени.
В едно от най-завършените и последователни проучвания, правени до момента, публикувано от Earth System Science Center на университета Пен Стейт, се предлага фактически анализ за това какво всъщност е нивото на затопляне.
Вместо да се фокусира върху креативно моделиране, което често се определя като бягане от темата както от настроените скептично към глобалното затопляне, така и от най-свирепите му поддръжници, академиците са анализирали исторически и съвременни данни.
Изследването открива, че последните 10 години са били най-горещите за северното полукълбо на Земята от 1300 години насам. Учените дори твърдят, че ако са били използвали по-спорните данни, събрани от пръстените на дървета, то резултатът е щял да се увеличи на 1700 години. Но това е първото проучване, в което подобна информация е ненужна, елиминирайки по този начин голяма част от споровете за надеждността на изводите.
От университета Пен Стейт обясняват, че някои специалисти са повдигали спорове за това, че информацията, добивана чрез изследване на пръстените на дърветата, не е приемлива за изследване от такъв тип. А сега академиците са успели да премахнат тези данни, тъй като са разполагали с достатъчно информация, придобита от други източници, така наречените заместители, която ги е отвела до откриване на температурния рекорд.
Сред широката гама от източници, данните от които са били използвани в анализа, са влизали морски и езерни утаечни ядра, ледени и коралови сърцевини.
Проучването може да се види в броя на списание Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS) от 2 септември. Там академиците обясняват, че са разглеждали много по-широка база от данни и, че техните методи са били много по-съвършени от използваните преди това. Заключенията за южното полукълбо и за Земята като цяло не са толкова окончателни, което се дължи на по-голямото ниво на несигурност на резултатите, а причината за това е в наличието на по-малко източници на информация в южното полукълбо.
Част от силата на изследването и на голямото му влияние се дължи на екипа от световнопризнати учени в областта на климатологията, метеорологията, науките за околната среда и за Земята.
Проучването се е извършило на базата на изследване от 90-те години на National Research Council, озаглавено "Surface Temperture Reconstructions for the Last 2 000 Years". То е изисквало опреснителен анализ, който да използва нови техники и да докаже, че има температурен рекорд. През 90-те години на миналия век, използвайки най-новите и доказани технологии, проучването е могло да проследи рекорда в климата до едно хилядолетие назад, но тогава са били използвани и спорните данни от дървесните пръстени. Днес климатичният рекорд може да бъде проследен до 1300 години назад, което се дължи на по-напредналите техники.
Една от основните причини, поради които изследването избягва използването на данни от дървесни пръстени, е, че с остаряването на дърветата техните пръстени, които по принцип са зависими от температурата, се смаляват като цяло. Това смаляване трябва да бъде коригирано, за да може точно да се разчете каква е била температурата. Следователно, нормално е да се очаква, че получените данни са по-малко надеждни в сравнение с други методи.
До този момент изследването предоставя може би най-неоспоримите доказателства, че на Земята се случва аномално затопляне. А с намаляването на слънчевата активност, най-вероятните виновници за промяната в климата са човешката дейност и другите оставащи потенциални причини.
Величко Велинов
Източник: technews.bg
