Американски лингвист установи, че хората, които разказват слаби вицове, стават обект на неочаквано силна враждебност от страна на слушателите.

"Това са основно нападки, които се стремят към ефект на социално изключване или унижаване, осеяни с ругатни, злобни погледи, дори удари по ръката".

За целите на изследването Нанси Бел е използвала обикновена глупава шега, без никаква нецензурност или обидни намеци.

Тя е наблюдавала реакцията, предизвикана от вица: "Какво каза големият комин на малкия комин? Нищо, комините не могат да говорят."

Този детински виц предизвикал мълчание, злобни погледи, обиди или удари.

"Преобладаващата словесна реакция към несполучливия хумор беше ориентирана изключително към нападане на говорещия", каза Бел.

За тази силна реакция има няколко причини. Първо, подобен изтъркан хумор обикновено прекъсва разговора.

Когато не успеят да разсмеят околните, вицовете се приемат като нарушаване на социалния контакт. Затова наказването на разказващия цели да обезкуражи подобно поведение в бъдеще.

Освен това глупавият виц обижда слушателите с предположението, че те могат да го помислят за смешен.