Група изследователи от университета в Арканзас направиха изненадващо откритие, което може да доведе до удължаване на човешкия живот няколкократно. Те установиха, че изменения в гените при червеи, аналогични на човешкия ген, който е отговорен за синтезирането на хормона инсулин и на инсулиноподобния фактор на растежа (IGF-1), водят до десетократно удължаване на жизненият им цикъл.
Дълголетието на червея Нематодите с латинското наименование Caenorhabditis еlegans представляват кръгли червеи с дължина около 1 милиметър. Те са едни от най-широко използваните в изследователските лаборатории животни, благодарение на които са направени редица важни научни открития. Оказва се, че ефектите от предизвикани при тях мутации често са в сила и при висшите организми.
Проведените наскоро експерименти под ръководството на професор Робърт Райс показват, че мутация в ген, кодиращ един от важните компоненти за активиране на инсулина и IGF-1, ги кара да живеят значително по-дълго от нормалните червеи. Средната продължителност на живота на нематодите е две-три седмици.
Мутантните червеи обаче живеят цели шест месеца, а дълголетниците между тях - дори до девет месеца. Те се развиват значително по-бавно от обикновените си събратя и в продължение на жизнения им цикъл тяхната подвижност и хранителни навици остават непроменени. Мутантите са по-устойчиви към външни въздействия, например към окислителен стрес, но имат непоносимост към високите температури.
През последните 15 години учените са направили повече от 80 мутации при червеите, които са увеличили продължителността на живота им. Но максималният резултат досега е бил едва четирикратно удължаване, като задължително е било необходимо нематодите да намалят количеството на приетите калории. Подобни експерименти при мишки са довели до удължаване на живота им до 1,7 пъти, като и в този случай животните са били подложени на диета. 800 години живот...
Мутацията, открита от групата на Райс, оказва много по-силен ефект върху продължителността на живота от всички проведени досега експерименти. В допълнение организмите могат да продължават да се хранят нормално. Учените планират да направят подобни опити и при мишки и ако те са успешни, откритието би намерило приложение в медицината.
Робърт Райс уточнява, че в никакъв случай не трябва да се очаква човешкият живот също да се увеличи десетократно и да достигне внушителните 800 години. "В сравнение с другите същества жизненият цикъл при червеите е кратък и е много по-лесно да ги накараш да живеят по-дълго", казва Райс. Отдавна е известно, че инсулинът понижава концентрацията на глюкоза в кръвта и спомага за усвояването й от клетките. Инсулиноподобният фактор на растежа от своя страна регулира нивото на холестерола и глюкозата, участва в метаболизма на белтъците, въглехидратите и мазнините и е едно от най-мощните средства против стареене. Резултатите от изследванията показват, че при промяна на гените на бозайниците, отговорни за синтеза на инсулин, може да се стигне до диабет, а при намалена секреция на растежния белтък IGF-1 се предизвикват изменения, подобни на регистрираните при C. еlegans. Според учените при хората-дълголетници също се наблюдават мутации, засягащи тези два гена.
ФАКТИ
* Едни от най-дълголетните видове са дърветата и там са регистрирани най-големите рекорди за дълъг живот: череша - 300 години, розов храст - 800 години, мура - 1500 години, бор - 1000 години, секвоя - 3200 години, мексикански кипарис – 10 000 години, австралийска макрозамия – 15 000 години.
*Вид мида, намерена до крайбрежието на Исландия, е най-дълго живялото животно - между 405 и 410 години. Това е установено по броя пръстени на черупката му.
*Сухоземните гигантски костенурки от Галапагоските острови в Тихия океан достигат тегло над 200 кг и дължина повече от 1,20 м. Средната продължителност на живота им е над 200 години. Дълголетието им се обяснява със забавения ритъм на живот. Най-високата скорост при тях е около 3 км/ч.
*Най-къс живот имат насекомите. Неслучайно един от тези видове се нарича "еднодневка". В ларвена форма някои еднодневки живеят до три години, но същинският им живот от оплождането до снасянето на яйцата трае от няколко часа до един-два дни, откъдето са получили името си. Пчелите също имат кратък живот - около един активен сезон. *Най-малко столетници има в САЩ - средно трима на 100 000 души. Най-много са в Азербайджан - 84 на 100 000 души.
Дълголетието на червея Нематодите с латинското наименование Caenorhabditis еlegans представляват кръгли червеи с дължина около 1 милиметър. Те са едни от най-широко използваните в изследователските лаборатории животни, благодарение на които са направени редица важни научни открития. Оказва се, че ефектите от предизвикани при тях мутации често са в сила и при висшите организми.
Проведените наскоро експерименти под ръководството на професор Робърт Райс показват, че мутация в ген, кодиращ един от важните компоненти за активиране на инсулина и IGF-1, ги кара да живеят значително по-дълго от нормалните червеи. Средната продължителност на живота на нематодите е две-три седмици.
Мутантните червеи обаче живеят цели шест месеца, а дълголетниците между тях - дори до девет месеца. Те се развиват значително по-бавно от обикновените си събратя и в продължение на жизнения им цикъл тяхната подвижност и хранителни навици остават непроменени. Мутантите са по-устойчиви към външни въздействия, например към окислителен стрес, но имат непоносимост към високите температури.
През последните 15 години учените са направили повече от 80 мутации при червеите, които са увеличили продължителността на живота им. Но максималният резултат досега е бил едва четирикратно удължаване, като задължително е било необходимо нематодите да намалят количеството на приетите калории. Подобни експерименти при мишки са довели до удължаване на живота им до 1,7 пъти, като и в този случай животните са били подложени на диета. 800 години живот...
Мутацията, открита от групата на Райс, оказва много по-силен ефект върху продължителността на живота от всички проведени досега експерименти. В допълнение организмите могат да продължават да се хранят нормално. Учените планират да направят подобни опити и при мишки и ако те са успешни, откритието би намерило приложение в медицината.
Робърт Райс уточнява, че в никакъв случай не трябва да се очаква човешкият живот също да се увеличи десетократно и да достигне внушителните 800 години. "В сравнение с другите същества жизненият цикъл при червеите е кратък и е много по-лесно да ги накараш да живеят по-дълго", казва Райс. Отдавна е известно, че инсулинът понижава концентрацията на глюкоза в кръвта и спомага за усвояването й от клетките. Инсулиноподобният фактор на растежа от своя страна регулира нивото на холестерола и глюкозата, участва в метаболизма на белтъците, въглехидратите и мазнините и е едно от най-мощните средства против стареене. Резултатите от изследванията показват, че при промяна на гените на бозайниците, отговорни за синтеза на инсулин, може да се стигне до диабет, а при намалена секреция на растежния белтък IGF-1 се предизвикват изменения, подобни на регистрираните при C. еlegans. Според учените при хората-дълголетници също се наблюдават мутации, засягащи тези два гена.
ФАКТИ
* Едни от най-дълголетните видове са дърветата и там са регистрирани най-големите рекорди за дълъг живот: череша - 300 години, розов храст - 800 години, мура - 1500 години, бор - 1000 години, секвоя - 3200 години, мексикански кипарис – 10 000 години, австралийска макрозамия – 15 000 години.
*Вид мида, намерена до крайбрежието на Исландия, е най-дълго живялото животно - между 405 и 410 години. Това е установено по броя пръстени на черупката му.
*Сухоземните гигантски костенурки от Галапагоските острови в Тихия океан достигат тегло над 200 кг и дължина повече от 1,20 м. Средната продължителност на живота им е над 200 години. Дълголетието им се обяснява със забавения ритъм на живот. Най-високата скорост при тях е около 3 км/ч.
*Най-къс живот имат насекомите. Неслучайно един от тези видове се нарича "еднодневка". В ларвена форма някои еднодневки живеят до три години, но същинският им живот от оплождането до снасянето на яйцата трае от няколко часа до един-два дни, откъдето са получили името си. Пчелите също имат кратък живот - около един активен сезон. *Най-малко столетници има в САЩ - средно трима на 100 000 души. Най-много са в Азербайджан - 84 на 100 000 души.
Източник: hicomm.bg
