Сега най-много ме е страх от едно нещо:

Един ден да прочета хороскопа си и да установя, че е бил едно вълнуващо предположение, което изобщо не съвпада с лишеният ми от всякаква емоционалност ден...

Представяте ли си? Четеш "Днес обърнете повече внимание на любимия..." И си казваш: "Аз нямам любим, по дяволите..." Адски болезнен и безполезен съвет са тези хороскопи понякога...

"Очаква ви вълнуващо пътуване"... А аз може да лежа с температура и единственото пътуване да бъде до тоалетната чиния...

Сякаш "ясновидката" не предполага, че моя ден може да е ЧАК толкова лишен от съдържание, че да не намериш поне една дума за себе си...

От това ме е страх.

Че един ден няма да принадлежа към общото в хубавия смисъл...

При мен стадния принцип има само две ползи...

Едната е, че понякога когато ти липсва всичко останало, можеш лесно да се престориш на един от всички.

Втората е, че сред тълпата понякога можеш да останеш незабелязан...

И понякога ми се иска да мога да споделям тези ясновидски небивалици. Да ме карат да се усмихвам. Да намирам съвпадения в оптимистичните неща и да казвам "ето това е точно за мен" или да махвам с ръка на тези които не ми харесват...

Най-готино е да тестваш любовна съвместимост...

Всички знаем какво правят жените... Правим се, че осъзнаваме, че е игра, но при "16 % съвместимост " си мислим " Да бе, този тест е някаква глупост". Въпреки това пак натискаме бутончето или изменяме името, пишем прякора и всякакви щуротий докато на екрана не блеснат задоволителните 98% които да ни уверят "Вие сте родени един за друг!", да запляскаме с ръчички и да изпаднем в сантиментален унес... Нищо, че той може да не се е сещал за нас от месеци...

И все пак, ако ние сами не се поддавахме на собствените си фантазий и опиянение нямаше да я има любовта...

И ето днес позволявам на поредния ден да се изплъзне от ръцете ми.

Ден без нито една творба, без грижа за нито едно същество...

Ей такъв, саможив ден.
В който непрекъснато гледам в себе си.

И най-страшното е, че може да не намеря нищо.

Спомням си онзи ден в който влязох в двора на поликлиниката. Циганката която косеше тревата отрони няколко вълшебни думички в замяна на една цигара : "Голяма любов те чака, хубавице!" Голяма - т.е. какво значи тази мерна единица?Той ще е много едър или...? И къде ще ме чака?

Не искам да ме чака! Да идва и да ме взима!

Непосилна съм срещу съдбата. Мога само да направя най-доброто от това което ми се дава.

То е като скулптурна творба. Взимаш грубият камък и там където пада лесно, бързо осъществяваш плановете си, а там където не успееш, се съобразяваш с камъка и тогава той започва да води ръцете ти и затова не можеш сам да се наречеш автор на тая скулптура. Можеш само да се радваш на това, че си успял в някой миг да се превърнеш в един инструмент на съдбата си...


Ани Капанова