От х:

Днес в x:

А вие обичате ли България?

Днес станах рано, просто не можех да спя - отидох до календара и преместих показателя на 3 юни. Действие, което в същия момент може би са извършили още стотици българи, но в мига, който го направих нещо бе по-различно.

Когато го направя утре, едва ли ще е така. Просто се замислих, че символиката на това машинално действие като че най-добре отразява вчерашния 2 юни. И не само него, но и този от миналата, по-миналата и следващата година.

Машиналната почит на годиншнината от гибелта на великия български революционер Христо Ботев и неговата чета е чисто институционализиран процес.

Стерилността в отношението на държавата и речите под калъп също трудно биха впечатлили най-младото поколение, което в стряскащо голям процент отговаря: "Не съм чувал за този човек".

Сега няма да седнем да бистрим на какво плачевно ниво е образователната система, нито дали децата са виждали сълзи в очите на родителите си при воя на сирената.

Става въпрос за друго. Обичаме ли България и нейните герои или прекалено силно мразим държавата. Самият Ботев е вървял към гибелта с вероюто "силно да любя и мразя", но уви чисто историческата призма на неговите възприятия е несравнима към днешния ден.

Признавам си мен ме боли, нещо странно се бошува, когато чета за тези времена, когато видя лик на български революционер или мина покрай монумент на национален герой. Вчера обаче ме болеше повече - не чух сирената. Нямаше я мъката (не у мен, в общественото пространство).

Беше около 12 на обяд и вършех ежедневната си работа в офиса. Изведнъж спрях с идеята да се изправя и да отдам почит на Христо Ботев с минута мълчание. Уви, нямаше сирена. В първия момент си казах, че просто не е дошло времето, но то отмина - стана 14:00 часа, а хората отвън отдавна бяха чули ридаещия звук.

Просто моят офис е твърде добре шумоизолиран. Това, че не чух сирената не ме притесни чак толкова, тъй като аз отделих своя миг за поклон. Това, което ставаше около мен обаче ме накара да се замисля.

Хората щъкаха в коловоза на своята битова навигация и бяха погълнати от работа. Всички те са прекрасни професионалисти и хора, но и те, както и "n" на брой още българи са станали жертва на стерилната работна атмосфера.

Всъщност шумоизолираността на офиса бе най-ясното отражение на обществото в момента. Символиката на затвореността и липсата на историческа и моментна приемственост малко ме натъжи. Но и ме накара да се замисля.

Какво е патриотизмът всъщност и как хората го възприемат? Дали да си патриот означава да спреш на улицата докато сирената ехти, да поднесеш цветя на паметника на Васил Левски, или да си съвестен гражданин, работник и данъкоплатец?

Всъщност ясен отговор няма, но всеки от вас ще го даде за себе си. Въпросът е да не обръщаме гръб на тези велики времена, хора и символи, заради днешния битиен колапс. Да не казваме "Как да обичам България, когато едвам свързвам двата края".

Трагедията на днешния ден е голяма и всички живеем в нея, но уви тя е рожба на уродливите политически сношения. Не на синьото небе и необятното море. Не на тези, чиито кости почиват из дебрите на величествената планина, а на тези които глозгат големия кокал от различните еврофондове. Но и за тях не става въпрос.

Става въпрос за това до колко сме горди с миналото си и до колко ежедневната месомелачка е сподобна да изтрие трайно спомена за великите подвизи на Ботев, Левски, Бенковски, Васил Априлов и други знайни и незнайни герои, чиито ликове вече не висят по стените на училищата.

Аз не искам да уча никого как или защо да обича страната си, най малкото нямам нито годините, нито морално историческия потенциал да го направя. Това, което ми се иска е вие да ми кажете "Обичате ли България?". Какво е за вас любовта към родината и има ли място патриотизмът в днешния ден на интернационални взаимоотношения и икономическо-културен микс.

Ако на първо време не ви идва на ум с какво и защо можем да се гордеем към днешна дата, помислете върху тези факти:

1. Няколко хилядолетия преди Христа прабългарите създават една от най-точните системи за измерване на продължителността на Земната година. Прабългарският календар е признат от ЮНЕСКО за най-точния в света.

2. През 1971г. българският изобретател Петър Петров представя прототипа на първия електронен ръчен часовник, носещ името "Пулсар"

3. През своята дълга история България няма пленено бойно знаме.

4. През 1955 г д-р Стамен Григоров открива млечнокиселата бактерия "Lactobacillus bulgaricus". Тя се използва за производството на уникалното българско кисело мляко.

5. Българската народна песен "Излел е Дельо хайдутин", изпята от Валя Балканска, e избрана за музикално послание от Земята към далечния Космос. От 1977 г. тя пътува на борда на "Вояджър" 1.

6. Създадена през IX век, днес Кирилицата е третата официална азбука в Европейския съюз.

7. В некрополите край Варна са открити златни предмети на 6000 години, които са признати от историческата наука за най-старото обработено злато в света.

8. Известен като "феномена на века", шестият тон на сърцето е открит през 1955 г. от д-р Иван Митов. Това откритие променя развитието на съвременната кардиология.

9. Джон Атанасов е един от изобретателите на електронната сметачна машина "ABC", разработена през 1937 година, която е първообраз на съвременния компютър.

10. Датиращ от VII век, "Мадарският конник" е най-старият скален релеф в Европа.

11. През 2003 г. проф. Димитър Съселов и екипът му откриват най-отдалечената планета, известна на астрономите. Тя се намира на 5000 светлинни години от Слънцето в съзвездието Стрелец и е наречена OGLE-TR-56b.

12. Асен Йорданов конструира първия български моторен самолет през 1915 г. Той въвежда третото крило в самолетостроенето и е един от създателите на въздушната възглавница.


Ивайло Кючуков, actualno.com

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини