Срам предизвиква положението, в което се намират хиляди чужденци, наети на сезонна работа в аграрно-хранителния сектор в Италия. В това число влизат и български граждани, въпреки, че страната ни е член на ЕС.
Докато онези, които успеят да се пласират в индустриите на Северна Италия, могат да разчитат на регулиране на трудовите им отношения, другите - живеещи в полята на Южна Италия - освен, че са нелегални, са подложени и на неморална експлоатация.
Картината ни представя вторият /първият е от 2004 година/ доклад на "Лекари без граници", който е резултат от проучвания на пътуващ екип през периода юли-ноември 2007 година, пише тримесечно списание "Виладжо глобале", цитирано от БНР.
"Виладжо глобале" анализира в новия си брой доклад на неправителствената организация "Лекари без граници" за работещите в земеделието имигранти, който е бил представен на семинар, организиран от Националния институт за аграрна икономика /ИНЕА/ на Италия.
Данните потвърждават тези от предишното проучване през 2004 година и продължават да бъдат стряскащи - живее се в изоставени къщи и фабрики или направо на улицата, липсва питейна, а за мнозина и течаща вода, няма тоалетни, за спане служат нарове, няма здравно обслужване, работи се за по-малко от 25 евро на ден.
Това е картината, която се очертава в доклада след посещението при 643 имигранти, от които 97 на сто са мъже на възраст от 20 до 40 години от Африка, България и Румъния.
Нелегално пребивават в Италия 72 процента, като 80 на сто работят в земеделието, 10 на сто - в други сектори /строителство, търговия/, а 10 процента все още са без работа. Без трудов договор са 90 на сто от интервюираните и това се отнася не само за нелегалните, но и за онези, които притежават редовно разрешително за престой в Италия.
В изоставени сгради живеят 65 процента, като половината от тях делят пространството с още четирима или повече души, а 62 на сто нямат тоалетни, 64 на сто са без течаща вода, 69 на сто - без електричество и 92 процента - без отопление, цитира "Виладжо глобале" данни от доклада.
Това са ръцете и лицето на италианското земеделие. Положението е ужасяващо, защото имигрантската работна сила е структурна необходимост и не бива да забравяме, че италианските младежи и девойки искат всички да станат доктори, адвокати, мениджъри, инженери, а не да се посветят на скромни като престиж и ниски като заплащане дейности.
От друга страна, аграрно-хранителният сектор, който се основава върху качеството на производството, смятано за показател на принадлежност към територията, е допуснал да се сроди със система, която прибягва до експлоатацията на имигранти, били те законни или не, изтъква списанието.
"Лицемерието се заключава във факта, че икономическата и политическата система ги експлоатира, а едновременно с това редува толериране с криминализиране.
От една страна политиката в настоящия момент е насочена към регулиране на имиграционния поток посредством железни мерки за ограничаването му, а от друга - се прави, че не вижда масовата експлоатация на нелегални чужденци в земеделското производство в Южна Италия, защото те са необходими за поддръжката на местните икономики," заявява изпълнителният директор на "Лекари без граници" Лорис де Филипи, цитиран от "Виладжо глобале".
Докато онези, които успеят да се пласират в индустриите на Северна Италия, могат да разчитат на регулиране на трудовите им отношения, другите - живеещи в полята на Южна Италия - освен, че са нелегални, са подложени и на неморална експлоатация.
Картината ни представя вторият /първият е от 2004 година/ доклад на "Лекари без граници", който е резултат от проучвания на пътуващ екип през периода юли-ноември 2007 година, пише тримесечно списание "Виладжо глобале", цитирано от БНР.
"Виладжо глобале" анализира в новия си брой доклад на неправителствената организация "Лекари без граници" за работещите в земеделието имигранти, който е бил представен на семинар, организиран от Националния институт за аграрна икономика /ИНЕА/ на Италия.
Данните потвърждават тези от предишното проучване през 2004 година и продължават да бъдат стряскащи - живее се в изоставени къщи и фабрики или направо на улицата, липсва питейна, а за мнозина и течаща вода, няма тоалетни, за спане служат нарове, няма здравно обслужване, работи се за по-малко от 25 евро на ден.
Това е картината, която се очертава в доклада след посещението при 643 имигранти, от които 97 на сто са мъже на възраст от 20 до 40 години от Африка, България и Румъния.
Нелегално пребивават в Италия 72 процента, като 80 на сто работят в земеделието, 10 на сто - в други сектори /строителство, търговия/, а 10 процента все още са без работа. Без трудов договор са 90 на сто от интервюираните и това се отнася не само за нелегалните, но и за онези, които притежават редовно разрешително за престой в Италия.
В изоставени сгради живеят 65 процента, като половината от тях делят пространството с още четирима или повече души, а 62 на сто нямат тоалетни, 64 на сто са без течаща вода, 69 на сто - без електричество и 92 процента - без отопление, цитира "Виладжо глобале" данни от доклада.
Това са ръцете и лицето на италианското земеделие. Положението е ужасяващо, защото имигрантската работна сила е структурна необходимост и не бива да забравяме, че италианските младежи и девойки искат всички да станат доктори, адвокати, мениджъри, инженери, а не да се посветят на скромни като престиж и ниски като заплащане дейности.
От друга страна, аграрно-хранителният сектор, който се основава върху качеството на производството, смятано за показател на принадлежност към територията, е допуснал да се сроди със система, която прибягва до експлоатацията на имигранти, били те законни или не, изтъква списанието.
"Лицемерието се заключава във факта, че икономическата и политическата система ги експлоатира, а едновременно с това редува толериране с криминализиране.
От една страна политиката в настоящия момент е насочена към регулиране на имиграционния поток посредством железни мерки за ограничаването му, а от друга - се прави, че не вижда масовата експлоатация на нелегални чужденци в земеделското производство в Южна Италия, защото те са необходими за поддръжката на местните икономики," заявява изпълнителният директор на "Лекари без граници" Лорис де Филипи, цитиран от "Виладжо глобале".
Източник: dnes.bg