Проституцията в Германия има много лица. Със сигурност има хора, които насилствено са принудени да проституират. Но една част от работещите в бранша са на път да го превърнат в съвсем нормална индустрия. Така започва репортажът на DW, посветен на най-древната професия в Германия.
Дълги коридори. Подът е покрит с мокет - като в хотел. Пред всяка стая стои жена. Високи токчета, прозрачни бюстиета, кожени корсажи. Мъже на различна възраст минават по коридора. Оглеждат жените. Една от тях е Александра.
"Аз съм от Русия. Не сме в Европейския съюз, затова е малко трудно... Преди бях омъжена. От една година посещавам езиково училище. Но първо дойдох тук, а след това започнах да ходя в училището. В публичния дом „Паша" научих немски."
Александра, както и останалите жени в публичния дом, предлага секс за пари.
Малка част от проституиращите са следвали. Всички обаче притежават качества, които са доста търсени в днешната глобална икономика. Те са готови да рискуват и са на свободна практика. Гъвкави са - публичният дом работи 24 часа в денонощието, всеки ден от годината.
Те са мобилни. В нито една друга фирма в Кьолн не работят хора от толкова много страни. И в никоя друга фирма не личи толкова ясно, че Европейският съюз се разширява на Изток.
Това потвърждава и Армин Лобшайд: "Бих казал, че България и Румъния правят 20% от оборота. Унгария, Полша и Чехия - около 15-20%. От азиатската част идват 20% от печалбата. Делът на африканките също е около 20%. Остатъкът се разпределя между останалите националности. При германките има спад на оборота, стига до 5-10%."
Армин Лобшайд е на възраст около 50 години, с прошарена брада, тъмен панталон и поло. Не носи "Ролекс" и златен ланец, няма татуировки. По нищо не личи, че той е големият бос в публичния дом.
"Виждаме това във всеки добър криминален филм: там винаги на басейна седи дебелият шеф с три красиви момичета около него, които му масажират гърба, а той държи в ръка чаша шампанско и пуши пура. Единствената прилика, която имам с този клиширан образ, е, че съм дебел и плешив.", споделя Лобшайд.
Публичният дом е много важен за Лобшайд. Завършва техникум със специалност търговия. Работи във фирма за разпространение на козметика, която по-късно напуска. Случайно разбира, че публичният дом „Паша" се нуждае от управляващи кадри. Любопитен е. Жена му в началото е скептична, след това се съгласява.
През 1997 година Лобшайд става управител на „Паша", който се самообявява за най-големия публичен дом в Европа.
Там правилата на пазара са по-строги отколкото навсякъде другаде. Има общо 100 жени, които трябва да обслужат 800 клиенти.
Всяка от тях е на свободна практика и се бори за своя пазарен дял.
Проституцията като нормален бизнес. Така я възприема не само шефът на всеки публичен дом. В Германия това е закон, казва Гюнтер Рамел от полицията в Кьолн.
"От 2002 годината проституцията е търговска дейност. Също като търговията с обувки или с месо."
Лобшайд не взима процент от печалбата на проститутките. Той печели парите си от продадените стаи.
"Жената наема стаята. Какво е работното й време, кой гост ще обслужи и каква е цената й, решава сама. Останалото зависи от пазара."
Стаята в публичния дом струва 160 евро. От тях 6 евро отиват за данъци. За „Паша" остават 154 евро на ден. Лобшайд изчислява заплатите на екипа си от 50 човека, разходите, данъците и таксите. „Паша" е доходен бизнес.
"Не казвам нищо за парите от оборота. Но доходът ни е седемцифрен. А това значи много.", казва в края на репортажа на DW Армин Лобшайд.
Dnes.bg припомня, че на 13 септември миналата година немскоезичното онлайн-издание „Тирол" публикува материал, в който се твърдеше, че българските проститутки, които работят в бардаците на Инсбрук, са едни от най-трудолюбивите.
„Тирол" цитира изказване на полицейски представител, според когото броят на българските проститутки в Австрия се е покачил драстично след присъединяването на страната към ЕС.
Неотдавна и пътеводителят The Czech Walker също излезе с изненадващо откритие - броят на "еротичните клубове" в центъра на Прага е нараснал максимално за цялата история на града.
По улиците на чешката столица обаче още могат да бъдат видяни представителки на най-древната професия- главно чехкини и българки.
И ако първите си имат постоянна клиентела, то вторите намират нови клиенти на улицата, твърди The Czech Walker.
През май 2007 стана ясно, че само за една година в Норвегия са дошли около 160 български проститутки.
През януари миналата година австрийският вестник "Клайне цайтунг" писа, че присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз е увеличило значително притока на нелегални проститутки в австрийската провинция Каринтия.
Уточнява се, че само в Клагенфурт по данни на полицията има около 250 нелегални проститутки от Източна Европа, които работят предимно на повикване с частни посещения в домовете на клиентите.
За сравнение също толкова – 250, е и броят на работещите легално проститутки в града.
Дълги коридори. Подът е покрит с мокет - като в хотел. Пред всяка стая стои жена. Високи токчета, прозрачни бюстиета, кожени корсажи. Мъже на различна възраст минават по коридора. Оглеждат жените. Една от тях е Александра.
"Аз съм от Русия. Не сме в Европейския съюз, затова е малко трудно... Преди бях омъжена. От една година посещавам езиково училище. Но първо дойдох тук, а след това започнах да ходя в училището. В публичния дом „Паша" научих немски."
Александра, както и останалите жени в публичния дом, предлага секс за пари.
Малка част от проституиращите са следвали. Всички обаче притежават качества, които са доста търсени в днешната глобална икономика. Те са готови да рискуват и са на свободна практика. Гъвкави са - публичният дом работи 24 часа в денонощието, всеки ден от годината.
Те са мобилни. В нито една друга фирма в Кьолн не работят хора от толкова много страни. И в никоя друга фирма не личи толкова ясно, че Европейският съюз се разширява на Изток.
Това потвърждава и Армин Лобшайд: "Бих казал, че България и Румъния правят 20% от оборота. Унгария, Полша и Чехия - около 15-20%. От азиатската част идват 20% от печалбата. Делът на африканките също е около 20%. Остатъкът се разпределя между останалите националности. При германките има спад на оборота, стига до 5-10%."
Армин Лобшайд е на възраст около 50 години, с прошарена брада, тъмен панталон и поло. Не носи "Ролекс" и златен ланец, няма татуировки. По нищо не личи, че той е големият бос в публичния дом.
"Виждаме това във всеки добър криминален филм: там винаги на басейна седи дебелият шеф с три красиви момичета около него, които му масажират гърба, а той държи в ръка чаша шампанско и пуши пура. Единствената прилика, която имам с този клиширан образ, е, че съм дебел и плешив.", споделя Лобшайд.
Публичният дом е много важен за Лобшайд. Завършва техникум със специалност търговия. Работи във фирма за разпространение на козметика, която по-късно напуска. Случайно разбира, че публичният дом „Паша" се нуждае от управляващи кадри. Любопитен е. Жена му в началото е скептична, след това се съгласява.
През 1997 година Лобшайд става управител на „Паша", който се самообявява за най-големия публичен дом в Европа.
Там правилата на пазара са по-строги отколкото навсякъде другаде. Има общо 100 жени, които трябва да обслужат 800 клиенти.
Всяка от тях е на свободна практика и се бори за своя пазарен дял.
Проституцията като нормален бизнес. Така я възприема не само шефът на всеки публичен дом. В Германия това е закон, казва Гюнтер Рамел от полицията в Кьолн.
"От 2002 годината проституцията е търговска дейност. Също като търговията с обувки или с месо."
Лобшайд не взима процент от печалбата на проститутките. Той печели парите си от продадените стаи.
"Жената наема стаята. Какво е работното й време, кой гост ще обслужи и каква е цената й, решава сама. Останалото зависи от пазара."
Стаята в публичния дом струва 160 евро. От тях 6 евро отиват за данъци. За „Паша" остават 154 евро на ден. Лобшайд изчислява заплатите на екипа си от 50 човека, разходите, данъците и таксите. „Паша" е доходен бизнес.
"Не казвам нищо за парите от оборота. Но доходът ни е седемцифрен. А това значи много.", казва в края на репортажа на DW Армин Лобшайд.
Dnes.bg припомня, че на 13 септември миналата година немскоезичното онлайн-издание „Тирол" публикува материал, в който се твърдеше, че българските проститутки, които работят в бардаците на Инсбрук, са едни от най-трудолюбивите.
„Тирол" цитира изказване на полицейски представител, според когото броят на българските проститутки в Австрия се е покачил драстично след присъединяването на страната към ЕС.
Неотдавна и пътеводителят The Czech Walker също излезе с изненадващо откритие - броят на "еротичните клубове" в центъра на Прага е нараснал максимално за цялата история на града.
По улиците на чешката столица обаче още могат да бъдат видяни представителки на най-древната професия- главно чехкини и българки.
И ако първите си имат постоянна клиентела, то вторите намират нови клиенти на улицата, твърди The Czech Walker.
През май 2007 стана ясно, че само за една година в Норвегия са дошли около 160 български проститутки.
През януари миналата година австрийският вестник "Клайне цайтунг" писа, че присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз е увеличило значително притока на нелегални проститутки в австрийската провинция Каринтия.
Уточнява се, че само в Клагенфурт по данни на полицията има около 250 нелегални проститутки от Източна Европа, които работят предимно на повикване с частни посещения в домовете на клиентите.
За сравнение също толкова – 250, е и броят на работещите легално проститутки в града.
Източник: dnes.bg
