Десислава Николова
Казусът кой може да е собственик на обект за продажба на лекарства стигна до Конституционния съд
Ще бъде ли отменено изискването само фармацевт да бъде собственик на аптека, и то само на една, преди Европейската комисия да е наложила на България поредната санкция - този път заради нарушаване на правата на потребителите и ограничаване на стопанската инициатива и правото на собственост. Отговорът е в ръцете на Конституционния съд, който трябва да се произнесе по искането на националния омбудсман Гиньо Ганев ограничението "един фармацевт - една аптека" да бъде обявено за противоконституционно. Еврокомисията наскоро стартира наказателна процедура срещу страната ни по жалба на собствениците на аптечни вериги, които трябва да затворят обектите си заради рестриктивните разпоредби в приетия през миналата пролет Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Според юристите този текст е рекордьор по нарушения - той противоречи едновременно на седем члена от българската конституция и на още седем текста от международни договори, по които България е страна. Включително нарушава европейското общностно право и принципите на свободно движение на капитали и свободата на установяване. Според Комисията за защита на конкуренцията ограничението е непазарно и тя вече препоръча то да бъде отменено. Според Европейската комисия България ще бъде присъединена към делата за нарушаване на общностното право.
Година след като забраната на веригите аптеки беше одобрено от парламента, вече и вносителите на ограничението "един фармацевт - една аптека" не вярват в него. Част от обектите, които участваха във вериги, бяха закрити и броят на аптеките е намалял от 4300 на 3800. Това е във вреда на крайния потребител. Първо, ограничава се достъпът му до фармацевтични услуги и възможността за избор между повече конкуриращи се обекти, особено в малките населени места. Създават се условия за нарастване на цените, защото малките аптеки не могат да постигнат икономия от мащаба за разлика от аптечните вериги, които по-правило ползват по-големи отстъпки от доставчиците и имат възможност да продават на по-ниски цени при добро качество на услугата.
По думите на Гиньо Ганев не е работа на един фармацевт да бъде мениджър и не е редно образователният ценз да дава предимство на едни граждани спрямо други при стопанската инициатива. В лекарствения закон не е уреден и въпросът какво се случва, ако собствеността се наследява от човек без фармацевтично образование. Според експертите на омбудсмана със спорния текст се нарушава конституцията, според която инвестиционната и стопанска дейност се закрилят от закона и се дават еднакви правни условия за всички. "Европейският съд е приел, че застраховка "Професионална отговорност" и личното участие на магистър-фармацевта при отпускането на лекарства в аптеката са достатъчни да гарантират здравето на пациентите", отбелязва адвокат Николай Вълков от екипа на омбудсмана.
Николай Костов, председател на Асоциацията на собствениците на аптеки, която обединява собствениците на около 500 обекта в България, смята, че ограничението обслужва интересите само на съсловната организация, която иска да запази за своите членове монопол на пазара. "Защитата на този антипазарен текст е продиктуван от страха, че едноличните фармацевти не са способни да се преборят в пазарни условия без помощта на рестрикции", отбелязва той.
Българският фармацевтичен съюз оспорва адекватността на внесения от омбудсмана иск. От съсловната организация припомниха, че Конституционният съд вече се е произнесъл по въпроса със собствеността през 1998 г. и в решението му е записано, че продажбата на фармацевтични продукти не е просто търговска, а строго професионална дейност, която подлежи на държавно регулиране. "Тя се отнася до конституционно защитени ценности като животът и здравето на хората. В мотивите пише още, че "от конституционна гледна точка няма пречка в различни периоди да се даде различна уредба на правото да се откриват аптеки. Народното събрание по целесъобразност може да отмени вече създадена либерална уредба и да въведе ограничения, както и обратното", припомнят от БФС. Според адвокат Вълков обаче в досегашната практика не е налице силата на нещо присъдено или изричната забрана на веригите аптеки. Освен това става дума за норми на изцяло нов закон и нови искания за противоконституционност.
Европейската практика
Първият закон за аптеките, известен като писмен паметник, е законът на Нюрнберг с дата 1546 г. Практиката един фармацевт (или лекар) да има само по една аптека датира от времето на феодализма, градовете държави и гилдиите на занаятчиите. Именно така е залегнала и в законодателството на част от старите страни, членки на ЕС - Германия, Австрия, Испания, Италия. В момента в 14 от общо 27 държави членки има ограничения в собствеността на аптеките, които облагодетелстват фармацевтите. Но дори и в повечето от тях аптекарите имат право на четири аптеки (Германия, Италия), три аптеки (Дания, Финландия) или клонове (Франция, Португалия). В Австрия, Кипър и Испания съдружник може да е нефармацевт. В ЕС няма директиви, които уреждат медицинските и фармацевтичните услуги и законите за това са въпрос на национално законодателство, стига да не нарушават Договора за европейската общност и правата на собственост, свободно движение на капитали и услуги. Заради такова нарушение в момента тече наказателна процедура и дело в Европейския съд срещу Италия, към което са присъединени Австрия, Испания, Германия и Франция. Очаква се въпреки по-либералния си режим на собственост в сравнение с България те да бъдат осъдени да променят законодателството си. Европейският съд вече има решение срещу Гърция заради подобен ограничителен текст, който предвижда само оптици да могат да са собственици и управители на магазини за очила. В момента се води дело, според което ЕК предвижда Гърция за плаща глоба по 70 956 евро за всеки ден, в който не хармонизира националния си закон с договора за Европейската общност.
10 причини да се отмени правилото "един фармацевт - една аптека"*
От гледна точка на потребителите:
1. Изискването фармацевтът да е едновременно и търговец го задължава да раздвоява усилията и времето си в две различни области - фармацията и мениджмънта. Като управител главната му цел е не защитата на здравето на клиентите, а търговската печалба, защото доходите му зависят от нея.
2. Проучванията на общественото мнение показват, че за хората няма значение чия собственост са аптеките, а кой и как ги обслужва в тях.
3. Задълбочава се проблемът с липсата на аптеки в малките населени места, където поради малкия обем търсене всяко ЕТ или ЕООД на фармацевт би фалирало. У нас има над 100 населени места без нито една аптека, както и такива, при които най-близката аптека е на 60 км.
4. Наличието на фармацевт и управител на аптеката като два отделни субекта създава възможност всеки от тях да контролира другия и прави по-трудна незаконната продажба на лекарства. Подобен контрол в момента липсва.
5. Според ЕК общественият интерес е гарантиран от изискването във всяка аптека да е налице по всяко време специалист - дипломиран фармацевт и за всеки фармацевт да е сключена застраховка "Професионална отговорност" - за вредите, които е възможно да причини на клиентите при некачествено изпълнение на задълженията си. Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите споделят това становище.
От икономическа гледна точка:
6. Организационни форми на ЕТ и ЕООД са предназначени за осъществяване на търговска дейност в малки мащаби и не са привлекателни за инвестиции.
7. В дългосрочен план това ограничение ще доведе до свиване на инвестициите, задържане на технологичното и икономическо развитие на аптеките, по-неефективен мениджмънт и влошени финансови резултати. Това ще доведе до влошаване на обслужването и по-високи цени на лекарствата.
8. Според КЗК принципът "един фармацевт - една аптека" създава изключително право за осъществяване на определена дейност, с което се ограничава конкуренцията над необходимия предел за гарантиране на обществения интерес.
От правна гледна точка:
9. Разпоредбата на чл. 222 ("един фармацевт - една аптека") е в пряко противоречие с конституцията - не предоставя еднакви правни възможности за стопанска дейност на всички физически и юридически лица. Разпоредбата противоречи и на редица международни договори, според които конституцията има приоритет над националните закони.
10. България нарушава принципа на свободно движение на капитали и свободата на установяване, гарантирани от Договора за Европейската общност.
* По опорните точки на омбудсмана в искането до Конституционния съд
Казусът кой може да е собственик на обект за продажба на лекарства стигна до Конституционния съд
Ще бъде ли отменено изискването само фармацевт да бъде собственик на аптека, и то само на една, преди Европейската комисия да е наложила на България поредната санкция - този път заради нарушаване на правата на потребителите и ограничаване на стопанската инициатива и правото на собственост. Отговорът е в ръцете на Конституционния съд, който трябва да се произнесе по искането на националния омбудсман Гиньо Ганев ограничението "един фармацевт - една аптека" да бъде обявено за противоконституционно. Еврокомисията наскоро стартира наказателна процедура срещу страната ни по жалба на собствениците на аптечни вериги, които трябва да затворят обектите си заради рестриктивните разпоредби в приетия през миналата пролет Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Според юристите този текст е рекордьор по нарушения - той противоречи едновременно на седем члена от българската конституция и на още седем текста от международни договори, по които България е страна. Включително нарушава европейското общностно право и принципите на свободно движение на капитали и свободата на установяване. Според Комисията за защита на конкуренцията ограничението е непазарно и тя вече препоръча то да бъде отменено. Според Европейската комисия България ще бъде присъединена към делата за нарушаване на общностното право.
Година след като забраната на веригите аптеки беше одобрено от парламента, вече и вносителите на ограничението "един фармацевт - една аптека" не вярват в него. Част от обектите, които участваха във вериги, бяха закрити и броят на аптеките е намалял от 4300 на 3800. Това е във вреда на крайния потребител. Първо, ограничава се достъпът му до фармацевтични услуги и възможността за избор между повече конкуриращи се обекти, особено в малките населени места. Създават се условия за нарастване на цените, защото малките аптеки не могат да постигнат икономия от мащаба за разлика от аптечните вериги, които по-правило ползват по-големи отстъпки от доставчиците и имат възможност да продават на по-ниски цени при добро качество на услугата.
По думите на Гиньо Ганев не е работа на един фармацевт да бъде мениджър и не е редно образователният ценз да дава предимство на едни граждани спрямо други при стопанската инициатива. В лекарствения закон не е уреден и въпросът какво се случва, ако собствеността се наследява от човек без фармацевтично образование. Според експертите на омбудсмана със спорния текст се нарушава конституцията, според която инвестиционната и стопанска дейност се закрилят от закона и се дават еднакви правни условия за всички. "Европейският съд е приел, че застраховка "Професионална отговорност" и личното участие на магистър-фармацевта при отпускането на лекарства в аптеката са достатъчни да гарантират здравето на пациентите", отбелязва адвокат Николай Вълков от екипа на омбудсмана.
Николай Костов, председател на Асоциацията на собствениците на аптеки, която обединява собствениците на около 500 обекта в България, смята, че ограничението обслужва интересите само на съсловната организация, която иска да запази за своите членове монопол на пазара. "Защитата на този антипазарен текст е продиктуван от страха, че едноличните фармацевти не са способни да се преборят в пазарни условия без помощта на рестрикции", отбелязва той.
Българският фармацевтичен съюз оспорва адекватността на внесения от омбудсмана иск. От съсловната организация припомниха, че Конституционният съд вече се е произнесъл по въпроса със собствеността през 1998 г. и в решението му е записано, че продажбата на фармацевтични продукти не е просто търговска, а строго професионална дейност, която подлежи на държавно регулиране. "Тя се отнася до конституционно защитени ценности като животът и здравето на хората. В мотивите пише още, че "от конституционна гледна точка няма пречка в различни периоди да се даде различна уредба на правото да се откриват аптеки. Народното събрание по целесъобразност може да отмени вече създадена либерална уредба и да въведе ограничения, както и обратното", припомнят от БФС. Според адвокат Вълков обаче в досегашната практика не е налице силата на нещо присъдено или изричната забрана на веригите аптеки. Освен това става дума за норми на изцяло нов закон и нови искания за противоконституционност.
Европейската практика
Първият закон за аптеките, известен като писмен паметник, е законът на Нюрнберг с дата 1546 г. Практиката един фармацевт (или лекар) да има само по една аптека датира от времето на феодализма, градовете държави и гилдиите на занаятчиите. Именно така е залегнала и в законодателството на част от старите страни, членки на ЕС - Германия, Австрия, Испания, Италия. В момента в 14 от общо 27 държави членки има ограничения в собствеността на аптеките, които облагодетелстват фармацевтите. Но дори и в повечето от тях аптекарите имат право на четири аптеки (Германия, Италия), три аптеки (Дания, Финландия) или клонове (Франция, Португалия). В Австрия, Кипър и Испания съдружник може да е нефармацевт. В ЕС няма директиви, които уреждат медицинските и фармацевтичните услуги и законите за това са въпрос на национално законодателство, стига да не нарушават Договора за европейската общност и правата на собственост, свободно движение на капитали и услуги. Заради такова нарушение в момента тече наказателна процедура и дело в Европейския съд срещу Италия, към което са присъединени Австрия, Испания, Германия и Франция. Очаква се въпреки по-либералния си режим на собственост в сравнение с България те да бъдат осъдени да променят законодателството си. Европейският съд вече има решение срещу Гърция заради подобен ограничителен текст, който предвижда само оптици да могат да са собственици и управители на магазини за очила. В момента се води дело, според което ЕК предвижда Гърция за плаща глоба по 70 956 евро за всеки ден, в който не хармонизира националния си закон с договора за Европейската общност.
10 причини да се отмени правилото "един фармацевт - една аптека"*
От гледна точка на потребителите:
1. Изискването фармацевтът да е едновременно и търговец го задължава да раздвоява усилията и времето си в две различни области - фармацията и мениджмънта. Като управител главната му цел е не защитата на здравето на клиентите, а търговската печалба, защото доходите му зависят от нея.
2. Проучванията на общественото мнение показват, че за хората няма значение чия собственост са аптеките, а кой и как ги обслужва в тях.
3. Задълбочава се проблемът с липсата на аптеки в малките населени места, където поради малкия обем търсене всяко ЕТ или ЕООД на фармацевт би фалирало. У нас има над 100 населени места без нито една аптека, както и такива, при които най-близката аптека е на 60 км.
4. Наличието на фармацевт и управител на аптеката като два отделни субекта създава възможност всеки от тях да контролира другия и прави по-трудна незаконната продажба на лекарства. Подобен контрол в момента липсва.
5. Според ЕК общественият интерес е гарантиран от изискването във всяка аптека да е налице по всяко време специалист - дипломиран фармацевт и за всеки фармацевт да е сключена застраховка "Професионална отговорност" - за вредите, които е възможно да причини на клиентите при некачествено изпълнение на задълженията си. Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите споделят това становище.
От икономическа гледна точка:
6. Организационни форми на ЕТ и ЕООД са предназначени за осъществяване на търговска дейност в малки мащаби и не са привлекателни за инвестиции.
7. В дългосрочен план това ограничение ще доведе до свиване на инвестициите, задържане на технологичното и икономическо развитие на аптеките, по-неефективен мениджмънт и влошени финансови резултати. Това ще доведе до влошаване на обслужването и по-високи цени на лекарствата.
8. Според КЗК принципът "един фармацевт - една аптека" създава изключително право за осъществяване на определена дейност, с което се ограничава конкуренцията над необходимия предел за гарантиране на обществения интерес.
От правна гледна точка:
9. Разпоредбата на чл. 222 ("един фармацевт - една аптека") е в пряко противоречие с конституцията - не предоставя еднакви правни възможности за стопанска дейност на всички физически и юридически лица. Разпоредбата противоречи и на редица международни договори, според които конституцията има приоритет над националните закони.
10. България нарушава принципа на свободно движение на капитали и свободата на установяване, гарантирани от Договора за Европейската общност.
* По опорните точки на омбудсмана в искането до Конституционния съд
