"Двуцветко беше турист - първият, видян на Диска. Турист, според Ринсуинд, означаваше идиот."*

Само с това изречение от книгата на Тери Пратчет "Цветът на магията" може да се разбере цялата фабула на романа. Героите са двама - Двуцветко и Ринсуинд. Единият обзет от любопитство, страст към приключения и неистово желение да запечата всеки момент със своя иконограф, с една дума "Турист". Другият - напротив, по-скоро страхлив, малко повече предпазлив и бягащ от всякакви конфликти и отговорности.

Двуцветко, както го описва Пратчет, е "дребен и кльощав, облечен в много странни панталони до коленете и риза в такова невероятно и крещящо несъответствие на цветовете". Той пристига в Анкх Морпорк със съндък пълен с жълтици, разговорник и начертана програма за всички забележителности. И попада на Ринсуинд, който от своя страна е "мършав, като повечето магьосници, и облечен в тъмночервен плащ, върху който с черни лъскави пайети са избродирани няколко загадъчни знака. Някои биха го взели за най-обикновен чирак-магьосник, избягал от учителя си в знак на неподчинение, от скука, страх или непреодолими хетеросексуални влечения." Една от Великите осем магии бе изкочила от книгата Октаво и се бе загнездила в тъмните гънки на мозъка на Ринсуинд, прогонвайки от там всички останали магии, което му спечелва и славата на некадърен магьосник.


Симбиозата между двамата е странна и неочаквана. Те участват в кръчмарско сбиване, по тяхна вина изгаря почти целия Анкх Морпорк,бродят през страната на драконите, озовават се в дома на Смърт, срещат вълшебен и изключително досаден меч, прекъсват друидско жертвоприношение, почти пропадат от Ръба на Диска, изстрелват се в Космоса...И с това приключенията им не се изчерпват.


По пътя си срещат великия воин Коен Варварина, който се "биеше срещу дракони, грабеше храмове, цанеше се за "наемна сабя", беше "попът" на всяка кръчмарска свада". Той им помага да се измъкнат от преследващите ги неприятности.

След като се измъкват от всички каши и спасяват Света на Диска, от Ръба те наблюдават дъгата, в която се откроява цветът на магията. Това е "царският цвят, на който всички второстепенни цветове са само частични, блудкави и слаби отражения. Това беше октаринът, цветът на магията. Той беше жив, ярък и трептящ, неоспоримият пигмент на въображението, защото където и да се появеше беше знак, че самата материя се покорява на мощта на магичното съзнание...Но на Ринсуинд винаги му изглеждаше нещо средно между зелено и лилаво."


След филмирането на друг роман на Пратчет "Дядо Прас", по екраните се появи и телевизионната адаптация на "Цветът на магията" и "Фантастична светлина". Предимствата на телевизионната екранизация в случая са, че романите са представени доста точно, не са пропуснати важни моменти и реплики, за сметка на по-малко специални ефекти и лека отегчителност от дълготраенето на филма. На "Цветът на магията" ще се зарадват феновете на Тери Пратчет, но той едва ли ще впечатли останалата публика, а да я привлече към "Историите от света на Диска" е малко вероятно.

Все пак актьорският състав е изключително добър. В ролята на Лорд Ветинари е Джеръми Айрънс, едно невероятно попадение - този образ сякаш е създаден за него. Шон Остин (добрият Сам, приятел на Фродо от "Властелинът на пръстените") отново се превъплъщава в добродушен и глуповат герой - Двуцветко. Ролята на Ринсуинд е поверена на Дейвид Джейсън (участвал предимно в телевизионни сериали).Режисьор на тази продукция, както и на "Дядо Прас" е Vadim Jean. Премиерата на филма бе на 23 март.


* Цитати според : Пратчет, Тери . Цветът на магията / тери Пратчет, прев. Мирела Христова . -София : Вузев, 1992 . - 272 с. ; 17 см.

Д.А.