"Shine a light" е най-новият филм за легендарната група Rolling Stones. В него има ексклузивно интервю с китариста Кийт Ричардс, в което репортер му задава въпрос какво мисли като се качи на сцената. "На сцената не мисля. Аз чувствам", отговаря Ричардс.


Режисьор на филма е Мартин Скорсезе, който е заснел групата през 2006 година между две турнета
Като гости в концерта участват Buddy Guy, Christina Aguilera и Jack White от White Stripes, който прави страхотен дует с Мик Джагър на парчето "Loving cup" от албума Exile on Main Street (1972г.). Филмът Shine a light, наречен на друга песен от същия албум, е истинско свидетелство за силата на чувствата, любовта към блуса и приятелството, които напук на всичко карат Rolling Stones да продължават напред.



Част от интервюто във филма с Кийт Ричардс и Джак Уайт е представено от Rollingstone.com. Ричардс, два пъти по-възрастен от Уайт, е преживял няколко рок революции. Уайт от своя страна не се е срещал с рок легендите преди 2002, когато WHite Stripes участват в тяхно шоу. Двамата китаристи бързо се сработват, обединени от страстта към блуса и се наслаждават на изпълнението.

На въпроса към Уайт какво е почувствал по средата на солото на китарата той отвърща, че "това е като да описваш пирамидите на някой, който никога не ги е виждал."


Ричардс, претърпял мозъчна операция преди няколко месеца след падане от дърво, разпръсква съмненията относно здравето му с думите "трябва да съм добре, щом не посещавам доктори".



- Кийт, какво мислиш за "Shine a light"?


- Сега виждам какво Скорсезе е видял в Ролинг Стоунс. Никога не съм се притеснявал от камерите. Знаех, че те са там.Но щом веднъж тръгнеш на работа, твоята задача е да дадеш на аудиторията каквото тя иска и в същото време да се отпуснеш.Не се съмнявам, че Мик е усетил повече камерите.Но щом веднъж изляза на сцената аз поглеждам към Чарли. Винаги съм се удивлявал на шума, който се вдига около нас - големи екрани, много техника. И всичко трябва да се координира, а Мик обожава да го прави. Аз съм егоист, трябва да се чувствам добре.Не мога да се кача там горе и да се притеснявам за разни неща.Качвам се на сцената, за да получа малко тишина и спокойствие.


- Джак, ти какво научи за Ролинг Стоунс, когато
свири с тях?


Уайт : Колко добри са всъщност.Можеш да усетиш
комфорта между тях.Доверието, което излъчват е
впечатляващо.Някой веднъж ми каза, когато
започвах да свиря, че ще получа повече уважение
ако свиря така, сякаш съм пушил джойнт.


Ричардс : Може би трябваше да ме питаш това през 1963 г., когато бяхме на турне с Bo Diddley, Little Richard и Everly Brothers. За тези 6 седмици научих толкова много, колко не бих успял от слушането на милиони записи.



- Какъв беше първия урок?


Ричардс : Опитът на сцената - какво те кара да се чувстваш добре, когато излезеш.Everly Brothers бяха великолепни всяка вечер - красива хармония. Те свиреха, а ние се покатервахме на покрива и ги наблюдавахме от там. Да гледам Bo Diddley за мен беше цял университет. Всяка група тогава свиреше по 20 минути.Когато той слизаше от сцената ако имаше 2 здрави струни на китарата си беше чисто чудо. The Duchess също бяха там, а Джером Грийн беше с маракасите. Моята работа беше да съм му пазач. Често го измъквах от кръчмата с думите "ти си наред, човече".