Готови са резултатите от работата на комисията, назначена да проучи новите открития в Боянската църква, съобщиха от Националния исторически музей
Проучването е направено от проф.д-р Казимир Попконстантинов и доц. Зарко Ждраков.
Те са установили, че надписът "Аз Василий писах" е нанесен с въглен върху грубата мазилка на църквата, която два-три дни след нанасянето си се покрива с втори пласт - вече фина мазилка (която е стояла до 1980 г.).
Това изключва надписът да е нанесен от друг, освен от член на екипа художници.
Отдавна е установено, че стенописите от 1259 г. са рисувани от трима художници. Така че подписът във всички случаи е на един от тях, казват в своя доклад специалистите.
Върху меча на фреската Св. Димитрий е нанесен друг надпис: "Димитрий писа тия художества". Димитрий е очевидно името на втория от тримата художници. А името на третия засега все още не е известно.
В Боянски поменник - официален списък на Българската православна църква от средните векове с имена на български царе и патриарси, за които трябва да се чете помен на официални празници,е вписано името: "Василий Зограф от с. Субоноша Серско".
Появата на името на един художник, и то от село, между имена на хора от "лъв нагоре", което липсва в поменниците от други църкви, очевидно е свързано със заслугите по изписването на църквата в Бояна.
Тъй като е изписано само неговото име, а не на Димитрий и другия художник, следва да се заключи, че Василий е бил главният художник, т.е. човекът, когото наричаме Боянския майстор.
Субоноша (Субашкьой през османския период) е голямо българско село, чийто жители са изселени след Междусъюзническата война през 1913 г. Днес то се нарича Неасули (Ново Сули) и там са преселени гърци, бежанци от Мала Азия.
Двамата учени са открили и две други работи на зограф Василий - една икона в Охрид от 1260 г. и една икона от манастир край Серес.
Що се отнася до портрета на възрастен мъж с монограм на челото, учените смятат, разчитайки монограма, че това е зарисовка на цар Давид, а не автопортрет на някой от художниците.
На фреската обаче цар Давид е с корона и нимб, отсъстващи в зарисовката. Въпросът с изображението остава обект на допълнителни проучвания.
Проучването е направено от проф.д-р Казимир Попконстантинов и доц. Зарко Ждраков.
Те са установили, че надписът "Аз Василий писах" е нанесен с въглен върху грубата мазилка на църквата, която два-три дни след нанасянето си се покрива с втори пласт - вече фина мазилка (която е стояла до 1980 г.).
Това изключва надписът да е нанесен от друг, освен от член на екипа художници.
Отдавна е установено, че стенописите от 1259 г. са рисувани от трима художници. Така че подписът във всички случаи е на един от тях, казват в своя доклад специалистите.
Върху меча на фреската Св. Димитрий е нанесен друг надпис: "Димитрий писа тия художества". Димитрий е очевидно името на втория от тримата художници. А името на третия засега все още не е известно.
В Боянски поменник - официален списък на Българската православна църква от средните векове с имена на български царе и патриарси, за които трябва да се чете помен на официални празници,е вписано името: "Василий Зограф от с. Субоноша Серско".
Появата на името на един художник, и то от село, между имена на хора от "лъв нагоре", което липсва в поменниците от други църкви, очевидно е свързано със заслугите по изписването на църквата в Бояна.
Тъй като е изписано само неговото име, а не на Димитрий и другия художник, следва да се заключи, че Василий е бил главният художник, т.е. човекът, когото наричаме Боянския майстор.
Субоноша (Субашкьой през османския период) е голямо българско село, чийто жители са изселени след Междусъюзническата война през 1913 г. Днес то се нарича Неасули (Ново Сули) и там са преселени гърци, бежанци от Мала Азия.
Двамата учени са открили и две други работи на зограф Василий - една икона в Охрид от 1260 г. и една икона от манастир край Серес.
Що се отнася до портрета на възрастен мъж с монограм на челото, учените смятат, разчитайки монограма, че това е зарисовка на цар Давид, а не автопортрет на някой от художниците.
На фреската обаче цар Давид е с корона и нимб, отсъстващи в зарисовката. Въпросът с изображението остава обект на допълнителни проучвания.
Източник: kafene.bg
