За полезните свойства на ядките се говори от незапомнени времена. Според източници от Античността жреците в Древен Вавилон са забранявали на простолюдието да яде ядки, защото са се страхували от размирици, а актьорите в Древна Елада са ядели по няколко шепи ядки преди представление – за да се справят по-добре на сцената.
Днес е научно доказано, че шепа ядки влияят благотворно на дейността на мозъка, а и носят полза на целия организъм.
Всички видове ядки съдържат много витамини А, Е и група В, а също така много микроелементи: калий, калций, фосфор и желязо. Трудно може да се определи кой вид ядки е най-полезен, защото всяка разновидност притежава свой уникален състав.
Лешникът
Той е любимец на диетолозите – благодарение на ниското си съдържание на въглехидрати, лешниците могат да се ядат и при много строга диета без риск от напълняване.
Лешникът помага при хронична умора, диабет, повишено налягане, увеличаване на простата, варикозно разширение и възпаление на вените.
Маслото от лешник успокоява нервите и лекува хроничните бронхити.
Бадемът
Бадемите съдържат най-много калций и витамин Е. Те са полезни при малокръвие, нарушения в зрението, а бадемовото масло действа благотворно на кожата, защото отстранява почти всички раздразнения.
При заболявания на стомашно-чревния тракт и бъбреците се препоръчва да се приемат едновременно бадеми и топло мляко.
Сладките бадеми с препоръчват при повишено ниво на холестерол, хипертония, ракови заболявания, очни болести, затлъстяване, язви, киселини.
Горчивите видове бадеми обаче съдържат твърде голямо количество ефирни масла, които могат да нанесат вреда на здравето.
Фъстъкът
Той е богат на фолиева киселина, която способства за обновяването на клетките, а съдържащите се в него мазнини са полезни при язва и гастрит. Фъстъците подобряват паметта и вниманието, а освен това те са необходими и за нормалното функциониране на нервната система, сърцето, черния дроб и другите вътрешни органи.
Не трябвада се злоупотребява с приемането на сурови фъстъци, защото те могат да предизвикат нарушения в храносмилането.
Люспите на фъстъците са силен алерген. Затова е по-добре те да се ядат белени.
Шамфъстъкът
Той е особено полезен при жълтеница и други заболявания на черния дроб, при гадене, а също така е прекрасно профилактично средство за болестите на сърцето.
Зеленият цвят на шамфъстъка е белег за това, че той е узрял, а следователно е станал по-вкусен.
Орехът
По съдържанието си на витамин С орехите няколко пъти превъзхождат касиса и цитрусовите плодове. Ето защо те са незаменими при настинка и са особено полезни за хората с понижен имунитет.
Смята се, че орехите укрепват мускулите и бързо премахват умората след физическо натоварване.
Те притежават и антибактериално, укрепващо, противовъзпалително действие и способстват за бързото спиране на кръвта и зарастването на раните.
Любопитен е фактът, че според някои изследвания ядките намаляват риска от възникването на старческо слабоумие и инфаркт. Това се дължи най-вече на наличието в тях на витамин Е, който защитава съдовете. Най-добрият вариант са бадемите. Хората, които не по-рядко от два пъти в седмицата изяждат по 30 г ядки, намаляват риска от инфаркт с 47%.
Днес е научно доказано, че шепа ядки влияят благотворно на дейността на мозъка, а и носят полза на целия организъм.
Всички видове ядки съдържат много витамини А, Е и група В, а също така много микроелементи: калий, калций, фосфор и желязо. Трудно може да се определи кой вид ядки е най-полезен, защото всяка разновидност притежава свой уникален състав.
Лешникът
Той е любимец на диетолозите – благодарение на ниското си съдържание на въглехидрати, лешниците могат да се ядат и при много строга диета без риск от напълняване.
Лешникът помага при хронична умора, диабет, повишено налягане, увеличаване на простата, варикозно разширение и възпаление на вените.
Маслото от лешник успокоява нервите и лекува хроничните бронхити.
Бадемът
Бадемите съдържат най-много калций и витамин Е. Те са полезни при малокръвие, нарушения в зрението, а бадемовото масло действа благотворно на кожата, защото отстранява почти всички раздразнения.
При заболявания на стомашно-чревния тракт и бъбреците се препоръчва да се приемат едновременно бадеми и топло мляко.
Сладките бадеми с препоръчват при повишено ниво на холестерол, хипертония, ракови заболявания, очни болести, затлъстяване, язви, киселини.
Горчивите видове бадеми обаче съдържат твърде голямо количество ефирни масла, които могат да нанесат вреда на здравето.
Фъстъкът
Той е богат на фолиева киселина, която способства за обновяването на клетките, а съдържащите се в него мазнини са полезни при язва и гастрит. Фъстъците подобряват паметта и вниманието, а освен това те са необходими и за нормалното функциониране на нервната система, сърцето, черния дроб и другите вътрешни органи.
Не трябвада се злоупотребява с приемането на сурови фъстъци, защото те могат да предизвикат нарушения в храносмилането.
Люспите на фъстъците са силен алерген. Затова е по-добре те да се ядат белени.
Шамфъстъкът
Той е особено полезен при жълтеница и други заболявания на черния дроб, при гадене, а също така е прекрасно профилактично средство за болестите на сърцето.
Зеленият цвят на шамфъстъка е белег за това, че той е узрял, а следователно е станал по-вкусен.
Орехът
По съдържанието си на витамин С орехите няколко пъти превъзхождат касиса и цитрусовите плодове. Ето защо те са незаменими при настинка и са особено полезни за хората с понижен имунитет.
Смята се, че орехите укрепват мускулите и бързо премахват умората след физическо натоварване.
Те притежават и антибактериално, укрепващо, противовъзпалително действие и способстват за бързото спиране на кръвта и зарастването на раните.
Любопитен е фактът, че според някои изследвания ядките намаляват риска от възникването на старческо слабоумие и инфаркт. Това се дължи най-вече на наличието в тях на витамин Е, който защитава съдовете. Най-добрият вариант са бадемите. Хората, които не по-рядко от два пъти в седмицата изяждат по 30 г ядки, намаляват риска от инфаркт с 47%.
Източник: zdrave.bg
