Още едно напомняне, че животът е това, което се случва, въпреки плановете ни, даже въпреки синоптиците. Слънце гря, а после от северозапад, откъдето според старите хасковлии идват дъждовете в града ни, надойдоха тежки облаци.

Мътна вода течала от чешмите ни, когато все пак тече, а цената и висока. От небето потече чиста - по улици и тротоари към запушените шахти.

Ако бяхме пейзажисти, щяхме да сме във възторг от светлината, в която сякаш земята се къпеше под тъмното небе. Обаче не сме, имаме сметки да плащаме. Но колкото и да сме смръщени и угрижени, не устояхме на дъгата, която грейна за кратко над покриви и дървета - грейнахме и ние. Който я видя, пожела си нещо, за останалите - снимахме я, да не ги подмине късметът.

Оставяме на статистиците да кажат колко хора вървяха с наведена глава, та не забелязаха небесния поздрав. Психолозите да назоват душевните терзания, които могат да доведат до такова задълбаване в себе си или в каквото и да е, че да пропуснеш мига. А учителите по физика да изкарат един урок по оптика как малките водни призми пречупват бялата светлина при преминаването и през тях.

А дъгата изчезна в сивите облаци и дойдоха мигове за други неща.