Днес е Благовещение. Един от празниците на жената-християнка.
Благовещение e празник за всички християни независимо от традицията и църквата, към която принадлежат (православие, католицизъм, протестантство) и едно от най-големите тайнства в християнството. Според Библията на този ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството, сина Божий Исус Христос. За него разказва Евангелието от Лука, глава 1, ст. 26-38. Празникът е утвърден от Православната църква през VII век.
В България празникът се свързва по-често с идването на пролетта и затова на този ден задължително трябва да се яде „нещо зелено" (коприва, спанак, лапад и др.) Според народните вярвания на този „благ ден" по-леко и бързо зарастват всички рани, затова най-често тогава се дупчат ушите на малките момиченца. През деня всяка отрова губи силата си. Стопаните премитат къщите и дворовете си и палят огньове, които прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото. Поради същата причина жените не докосват игли, куки или конци. По Григорианския календар Благовещение се празнува на 25 март. Празникът се пада винаги през Великия пост и на него се разрешава риба. На празника празнуват всички с името Благовест, Благовеста, Благой, Благойна, Богдана, Богдан и други.
Заедно с християнския празник Благовещение, българите честват и фолклорния празник Благовец - на 25 март.
На празника Благовец, според поверието, кукувицата се обажда за първи път след зимата. Щом се чуе нейният глас, вече е сигурно, че пролетта е настъпила. Затова и по-старинното название на празника в някои райони е "Кукувден". Повечето обредни песни, изпълнявани на този празник, започват с вестта, че малката пролетна птица се е появила. В Благовешките песни кукувицата е кацнала ту насред село, ту в нечий двор, ту накрай селото или на брега на езеро. Иначе казано, отвсякъде се обажда пролетната птичка. Според дълголетния народен опит, кукувицата се чува само до Еньовден или Петровден - в началото на лятото. А после замлъква. Ето защо всеки се ослушва да чуе първите обаждания на кукувицата. Вярва се, че нейното кукане предсказва колко години ще живее човекът, който се вслушва в гласа й в този момент. А друго старо народно поверие заръчва щом човек чуе за първи път кукувицата, да пипне парче хляб и пара. Така ще е сит и богат през годината, а новата реколта ще е добра. Момите пък се стараят да откъснат клонката, на която е кацнала кукувицата и я носят в пазвата. Защото се вярва, че това ще им донесе скорошна женитба.
В навечерието на Благовец хората по селата правят пролетно почистване на дворовете си. От събраните отпадъци после запалват обредни пролетни огньове. Покрай пламтящите клади звънват и гласовете на момите. Те тръгват на групички да обходят къщите с обредни песни, които се изпълняват единствено на Благовец. В песните си момите известяват за пристигането на кукувиците, а с тях - и на пролетта. Това пък събужда и пролетните копнежи на младите. "Кой си има сладко либе, нека либи да се налиби" - съвсем директно призовава една Благовешка песен. А друга разказва как млад овчар извежда стадото си по ливадите, но жали, че се отдалечава от момите и няма да получава китки и венци - любовен знак. В своите песни момите дяволито се присмиват на ергените - обещават им гощавка с недопечена конска глава и с черен ръжен хляб. Докато за себе си момите искат печена кокошка, дваж пресята бяла погача и ново шиниче с прясно грозде. Така в любовните задявки се вплита и надежда за плодородие през новия земеделски сезон.
Празникът Благовец има и друг, още по-тайнствен и магически смисъл. Старо народно поверие твърди, че на този ден в изворите, реките и скришните горски поляни се завръщат митичните девойки-самодиви. Те са презимували някъде далеч накрай света. Но щом се запролети, се връщат. Невидими за хората, те ревниво пазят от тях своите тайни самодивски кътчета. Ако човек навлезе в тяхна "територия" и ги разсърди, митичните девойки го отвличат в своя отвъден свят и не го пускат да се върне към земния си живот. Затова Благовешките песни много често предупреждават хората да се пазят от самодивите. Най-опасно е за девойките, защото те ходят на изворите и кладенците за вода в ранни зори. Песни разказват приказно-поетични случки с моми, които били погубени от самодивите, защото не са послушали предупреждението. В обредните песенни текстове откриваме и ритуални забрани на този ден момите да не тъкат и предат, а момците рало да не ловят, защото това ще им донесе болести. Както обичайно, при смяната на сезоните, народните вярвания изразяват скрити страхове на хората от природните сили.
По-достоверно е вярването, че на Благовец се събуждат от зимния си сън змиите и гущерите и изпълзяват навън. Традиционно българинът почита змията като свещено животно, в което се въплъщава духът на предците. Смята се за грях да се убие змия, но може поне да се прогони по-далеч от къщата и хората. Затова на Благовец се извършва обредно гонене на змиите. С много дрънчене на метални предмети и със запалени факли жените някога обикаляли около къщите си и изричали заклинания: "Бягайте змии и гущери, че иде Благовец". Другаде пък им се заканват, че пристигат щъркелите. А има и заклинания, които гонят змиите, за да се роди "благо жито". Народното поверие препоръчва също на Благовец да се садят цветя, защото ще порастат особено ароматни и красиви.
Благовещение e празник за всички християни независимо от традицията и църквата, към която принадлежат (православие, католицизъм, протестантство) и едно от най-големите тайнства в християнството. Според Библията на този ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството, сина Божий Исус Христос. За него разказва Евангелието от Лука, глава 1, ст. 26-38. Празникът е утвърден от Православната църква през VII век.
В България празникът се свързва по-често с идването на пролетта и затова на този ден задължително трябва да се яде „нещо зелено" (коприва, спанак, лапад и др.) Според народните вярвания на този „благ ден" по-леко и бързо зарастват всички рани, затова най-често тогава се дупчат ушите на малките момиченца. През деня всяка отрова губи силата си. Стопаните премитат къщите и дворовете си и палят огньове, които прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото. Поради същата причина жените не докосват игли, куки или конци. По Григорианския календар Благовещение се празнува на 25 март. Празникът се пада винаги през Великия пост и на него се разрешава риба. На празника празнуват всички с името Благовест, Благовеста, Благой, Благойна, Богдана, Богдан и други.
Заедно с християнския празник Благовещение, българите честват и фолклорния празник Благовец - на 25 март.
На празника Благовец, според поверието, кукувицата се обажда за първи път след зимата. Щом се чуе нейният глас, вече е сигурно, че пролетта е настъпила. Затова и по-старинното название на празника в някои райони е "Кукувден". Повечето обредни песни, изпълнявани на този празник, започват с вестта, че малката пролетна птица се е появила. В Благовешките песни кукувицата е кацнала ту насред село, ту в нечий двор, ту накрай селото или на брега на езеро. Иначе казано, отвсякъде се обажда пролетната птичка. Според дълголетния народен опит, кукувицата се чува само до Еньовден или Петровден - в началото на лятото. А после замлъква. Ето защо всеки се ослушва да чуе първите обаждания на кукувицата. Вярва се, че нейното кукане предсказва колко години ще живее човекът, който се вслушва в гласа й в този момент. А друго старо народно поверие заръчва щом човек чуе за първи път кукувицата, да пипне парче хляб и пара. Така ще е сит и богат през годината, а новата реколта ще е добра. Момите пък се стараят да откъснат клонката, на която е кацнала кукувицата и я носят в пазвата. Защото се вярва, че това ще им донесе скорошна женитба.
В навечерието на Благовец хората по селата правят пролетно почистване на дворовете си. От събраните отпадъци после запалват обредни пролетни огньове. Покрай пламтящите клади звънват и гласовете на момите. Те тръгват на групички да обходят къщите с обредни песни, които се изпълняват единствено на Благовец. В песните си момите известяват за пристигането на кукувиците, а с тях - и на пролетта. Това пък събужда и пролетните копнежи на младите. "Кой си има сладко либе, нека либи да се налиби" - съвсем директно призовава една Благовешка песен. А друга разказва как млад овчар извежда стадото си по ливадите, но жали, че се отдалечава от момите и няма да получава китки и венци - любовен знак. В своите песни момите дяволито се присмиват на ергените - обещават им гощавка с недопечена конска глава и с черен ръжен хляб. Докато за себе си момите искат печена кокошка, дваж пресята бяла погача и ново шиниче с прясно грозде. Така в любовните задявки се вплита и надежда за плодородие през новия земеделски сезон.
Празникът Благовец има и друг, още по-тайнствен и магически смисъл. Старо народно поверие твърди, че на този ден в изворите, реките и скришните горски поляни се завръщат митичните девойки-самодиви. Те са презимували някъде далеч накрай света. Но щом се запролети, се връщат. Невидими за хората, те ревниво пазят от тях своите тайни самодивски кътчета. Ако човек навлезе в тяхна "територия" и ги разсърди, митичните девойки го отвличат в своя отвъден свят и не го пускат да се върне към земния си живот. Затова Благовешките песни много често предупреждават хората да се пазят от самодивите. Най-опасно е за девойките, защото те ходят на изворите и кладенците за вода в ранни зори. Песни разказват приказно-поетични случки с моми, които били погубени от самодивите, защото не са послушали предупреждението. В обредните песенни текстове откриваме и ритуални забрани на този ден момите да не тъкат и предат, а момците рало да не ловят, защото това ще им донесе болести. Както обичайно, при смяната на сезоните, народните вярвания изразяват скрити страхове на хората от природните сили.
По-достоверно е вярването, че на Благовец се събуждат от зимния си сън змиите и гущерите и изпълзяват навън. Традиционно българинът почита змията като свещено животно, в което се въплъщава духът на предците. Смята се за грях да се убие змия, но може поне да се прогони по-далеч от къщата и хората. Затова на Благовец се извършва обредно гонене на змиите. С много дрънчене на метални предмети и със запалени факли жените някога обикаляли около къщите си и изричали заклинания: "Бягайте змии и гущери, че иде Благовец". Другаде пък им се заканват, че пристигат щъркелите. А има и заклинания, които гонят змиите, за да се роди "благо жито". Народното поверие препоръчва също на Благовец да се садят цветя, защото ще порастат особено ароматни и красиви.
Източник: news.bg
