Помпей - Мъртвият град. Изчезнал за миг под пепел, лава и отровни изпарения при изригването на Везувий на 24 август 79 г. Потънал в забрава близо 1 500 години, за да разкрие тайните си и напомни за себе си отново през 1592 г. Спорадични разкопки през годините изваждат на повърхността няколко статуи, мозайки и табели, докато през 1763 година става ясно, че изгубеният град всъщност е Помпей.
Театърът, Храмът на Изида, Херкулановата порта, къщата на Диомед са първите разкрити обекти. Постепенно от руините се въздигат къщи, магазини, улици, работилници, пазари, храмове, публични домове, бани, обществени постройки, гладиаторски школи - всъщност цял град.
Разходката из Помпей за мен бе като сюрреалистично преживяване. Крачех из пустите улици и надичах в чуджи домове. Всичко е запазено прекрасно, благодарение на лавата, която е запечатала града заедно с жителите му. В магазините дори все още стоят делвите пълни със стока, сякаш очакват своите купувачи. Най-популярни за туристите са домовете на помпейския елит. Там са се съхранили невероятни стенописи. Дори прочутата мозайка с битката на Александър Македонски с Дарий е от жилището на някой богаташ.
Екскурзоводката обяснява за нравите, бита, обичаите в Помпей. Дори посочва къде са открити скелети на опитали се да избягнат катастрофата
жители на градата, все още стискайки скъпоценостите си.Тръпки ме побиват, когато минаваме покрай гипсовите отливки на телата - има ги на няколко места из града, сякаш да ни напомнят за нашата тленност.
Достигаме до може би най-любопитното място в града - публичният дом. Противно на очакванията ми - това е доста тясно помещение с две стаи,
забелeжителни обаче са еротичните стенописи, запазили свежестта си и до днес. Навсякъде из града са открити подобни дръзки рисунки, както и
множество сексуални символи, явно древната професия е процъфтявала.
Интересен факт е, че в Помпей в момента се отглеждат абсолютно всички видове растения, от времето, когато по улиците все още е кипял живот. Странни за мен бяха дърветата, на които растеше черния пипер.
Минаваме покрай храмовете на почитаните богове и стигаме до амфитеатъра, който е огромен. До него са казармите, жилищата на гладиаторите и тяхната сцена за битки. Неусетно разходката свърши. Излизам от града като замаяна. Лавата, отнела живота на Помпей и още три града в близост до Везувий, е превърнала това място в един огромен музей, разходката из който си струва. Д.А.
Театърът, Храмът на Изида, Херкулановата порта, къщата на Диомед са първите разкрити обекти. Постепенно от руините се въздигат къщи, магазини, улици, работилници, пазари, храмове, публични домове, бани, обществени постройки, гладиаторски школи - всъщност цял град.
Разходката из Помпей за мен бе като сюрреалистично преживяване. Крачех из пустите улици и надичах в чуджи домове. Всичко е запазено прекрасно, благодарение на лавата, която е запечатала града заедно с жителите му. В магазините дори все още стоят делвите пълни със стока, сякаш очакват своите купувачи. Най-популярни за туристите са домовете на помпейския елит. Там са се съхранили невероятни стенописи. Дори прочутата мозайка с битката на Александър Македонски с Дарий е от жилището на някой богаташ.
Екскурзоводката обяснява за нравите, бита, обичаите в Помпей. Дори посочва къде са открити скелети на опитали се да избягнат катастрофата
жители на градата, все още стискайки скъпоценостите си.Тръпки ме побиват, когато минаваме покрай гипсовите отливки на телата - има ги на няколко места из града, сякаш да ни напомнят за нашата тленност.
Достигаме до може би най-любопитното място в града - публичният дом. Противно на очакванията ми - това е доста тясно помещение с две стаи,
забелeжителни обаче са еротичните стенописи, запазили свежестта си и до днес. Навсякъде из града са открити подобни дръзки рисунки, както и
множество сексуални символи, явно древната професия е процъфтявала.
Интересен факт е, че в Помпей в момента се отглеждат абсолютно всички видове растения, от времето, когато по улиците все още е кипял живот. Странни за мен бяха дърветата, на които растеше черния пипер.
Минаваме покрай храмовете на почитаните богове и стигаме до амфитеатъра, който е огромен. До него са казармите, жилищата на гладиаторите и тяхната сцена за битки. Неусетно разходката свърши. Излизам от града като замаяна. Лавата, отнела живота на Помпей и още три града в близост до Везувий, е превърнала това място в един огромен музей, разходката из който си струва. Д.А.
Източник: Haskovo.NET
