Какво ще кажете за няколко слънчеви седмици, прекарани на морския бряг в прегръдките на любимия? А за едно истински екзотично пътешествие до непозната дестинация, обещаващо безброй нови емоции, усещания и преживявания? Смятате, че е невъзможно! Според артистичното семейство Дони и Нети е не само възможно, но и абсолютно задължително, що се отнася до плановете им за лятото. Преди това обаче ги очаква доста работа и натоварен дневен режим. Дони се изявява като музикален продуцент на "Мюзик айдъл" 2 и водещ на предаването "Долен мръсен лъжец" по TV2. Работи и върху новия им общ албум. Тя пък от своя страна разделя времето си между ежедневни репетиции и представления в театъра, интервюта, фотосесии, пътувания в чужбина и пеене.

Дони и Нети въплътиха своите чувства в песента "Пожар", с която обещаха да зарадват меломаните в началото на март, така че всички ние да припяваме в такт с огнените им емоции.
Какво се случва в живота на двамата, къде планират да заминат след няколко месеца и кой е бил най-романтичният им воаяж до момента разказва специално за списание "ОК!" нежната половинка на семейството - Нети.

Нети, разкажи повече за новата ви песен и клипа към нея.

Нети: Песента се казва "Пожар" и ще бъде част от бъдещия ни албум. Тя е в познатото досега звучене. Музиката и тестът са на Дони, а аранжиментът направиха двамата с Дани Милев.

Защо "Пожар"?

Нети: На Дони музиката винаги му идва спонтанно, а върху текста се мисли повече. За заглавието той търсеше синоним на страст. И решихме да бъде "Пожар".

Кога планирате да излезе новият ви албум? Какво ще включва?

Нети: Работим по албума в момента. Вече имаме избрани 10 парчета, които са категорично одобрени. Но не си поставяме времеви рамки.

А имате ли работно заглавие за албума?

Нети: Още не. Заглавието идва винаги накрая. Решаваме го спонтанно. В момента подготвяме и други проекти. Следващата година Дони празнува 20 години на сцената и планираме да направим концерт Unplugged, с близо стоящи хора, интимна обстановка.

Как успявате да се занимавате с толкова много неща? И двамата сте свръхпретоварени с ангажименти.

Нети: Работим до края на сезона, до пълно изтощение. После отиваме на любимото си място, където прекарваме по два месеца всяка година - Черноморец. Тома отсядаме при чичо Рафи и леля Ася. Те са ни като баба и дядо. Още на 1 януари им звъним, организираме си компания и запазваме къщата за лятото. Тя е прекрасна - голяма, на три етажа, близо до морето. Живеем там по два месеца.

Винаги ли планирате пътуванията си толкова отдалеч?

Нети: Знам си програмата винаги поне два месеца напред. Август планираме пътешествие в Непал, Тибет и Бутан. Аз пропуснах експедицията миналата година, но знам, че условията са били тежки. В Тибет са спали в палатки, валяло ги е дъжд, покривали са ги с найлони, имало е пиявици, ветрове, студ. Когато искам да си почивам, предпочитам да няма екстремни преживявания. Точно такова пътуване си организираме сега. И тази година сме събрали група от 10 приятели. Дони ще направи маршрута и ще си наемем персонален водач в Тибет.

Но преди да заминете за Тибет сте два месеца на българското Черноморие. Само двамата ли ще бъдете?

Нети: Ние сме си постоянното присъствие в къщата на Черноморец, а приятелите се сменят.

Как си почивате, докато сте там?

Нети: Сутрин сме на плаж, следобед се прибираме, спим. Хубавото е, че къщата има голяма градина, разделена на части - хасиенда, огромна тревна площ и няколко къта - жълтия, синия кът. Има и хамак и два говорещи папагала.

Това звучи доста екзотично...

Нети: Така е, а има и много комични случки. Един ден си лежа на хамака и чувам двата папагала да си говорят. Единият казва на другия: "О-о-о, добре дошъл, добре дошъл!". А на улицата имаше две жени и някакви деца. Те чуват разговора на папагалите, без обаче да ги виждат и децата започват на питат: "Какво е това, кой говори?!", а едната жена авторитетно казва: "Прасе е, бе, прасе е!". Аз умрях от смях, буквално паднах от хамака и почнах да търча из къщата да го разказвам на всички. А папагалите са наистина много комични - имат големи тела и малки крачета и ходят, клатушкат се.

И така свободно ли се движат из къщата през целия ден?

Нети: И те си имат програма - сутрин ги пускат из двора. Ако не им обръщаш внимание, почват да крещят. Изискват внимание. Следобед ги прибират и вечер пак ги извеждат, особено ако има дечица - папагалите са си атракция. Те са мъжки и женски. Заедно са от 15 години, а по принцип живеят до 100. Чичо Рафа ги е донесъл от Никарагуа. Интересното е, че според написаното в дебелите книги, за да имат потомство папагалите, трябват специални условия - да има хралупа, покрита вътре със специален мъх и т.н. Но тази година се е случило чудо - папагалката е снесла яйца и има папагалчета в гаража. Явно за 15 години са свикнали в България и са се почувствали готови да имат потомство...

Чудесна новина. Значи тази година ще бъдете повече в къщата!

Нети: Да, тя е доста голяма. Намира се на втора линия, което е страхотно, защото на самия плаж има дискотека и тези, които са на първа линия, не спят много... А на нас ни е добре. Като се приберем на обяд от плаж, играем на различни игри, почиваме и после пак на плаж. Не ходим там, където има много хора. Намерили сме си едни скали до морето и там.

А не планирате ли малко разнообразие? Може би море в Гърция, Турция?

Нети: Може би таз година ще отидем и дотам. На Нова година бяхме в Египет - в Кайро, на круиз по Нил и после пътувахме 780 км до Хургада - техния Слънчев бряг. Там е една пустиня, но има изключителни комплекси.

Как пътувахте? В Египет нали е малко по-специален режимът?

Нети: Да, има военно положение и пътуваш с ескорт. За Хургада например бяхме 22 големи автобуса, охранявани от тяхната полиция. И така - спира се за почивка само на определени места, разчиства се всичко, настаняват се туристите в определени заведения, където няма местни. Но те така или иначе ни мразят.

Кой ни мрази?

Нети: Местните хора. То няма как иначе, защото виждат огромната разлика между своя и нашия начин на живот, освен това и непрекъснато ги ограничават заради туристите. Това се е наложило след инцидент, при който са взривили автобус с туристи. И египетското правителство осъзнава, че туризмът е най-сериозното им богатство и правят всичко възможно да не го загубят.

Вие усетихте ли някакво негативно отношение от страна на местните?

Нети: Усеща се, да. Например пред всяка забележителност има огромни пазарища. Предупредиха ни да не спираме там и да се движим плътно с групата. Защото ако спрем, те те гепват веднага, на секундата, и започват да ти обясняват, че ако не си купиш техния шал или тяхната фигурка, жената, децата, семейството им ще измрат от глад и ти ще си виновен. И аз бях излъгана така на няколко места, защото си търсех един конкретен шал. Знаех как изглежда, знаех какво точно искам и просто трябваше да го открия някъде из Египет. Но докато го намеря, ми се наложи да си купя 3-4 други шала.

Ех, Нети, какъв беше този толкова специален шал?

Нети: Ами исках да има и златни, и сребърни нишки, но да бъдат много убити тоновете, да се съчетават и да се преливат цветовете, и накрая го намерих. Дори се пазарих за него, защото, ако не се пазариш, те се обиждат! Открих шала на остров Елефант, на едно доста по-културно място. А иначе за отношението на местните - мен никой не ме закачаше, защото аз гледам много лошо. (Смее се.) Един обаче се опита да дръпне Дони за опашката и когато той се обърна и го изгледа, избяга. Застрашена се почуствах един-единствен път, в Кърнак - закараха ни до единия храм в карети за 2-3 души и в един момент като слязохме ни обградиха много хора с хилядите джунджурии по тях. Усетих агресията им - че трябва да ни убедят да си купим нещо от тях, а всъщност не им се иска да са в това положение, да са принудени от своята реалност да го правят. Те имат много нисък стандарт на живот - още са като по времето на фараоните. Оказа се, че имат закон - да не плащат данък, ако не е измазана къщата.

Как премина круизът по Нил?

Нети: Хората на самия кораб, персоналът, сякаш бяха събрани от конкурс за хумористи. Никога не ни поднасяха направо храната, а винаги го правеха с някаква закачка, смешка.

Как изкарахте новогодишната нощ?

Нети: За празничната вечеря бяха приготвили невероятни ястия, много интересно поднесени. След вечерята отидохме в лоби бара, където имаше и сцена. Свириха традиционна египетска музика. После излезе една много смешна жена - кючекчиня, но облечена като Снежанка, с къса пола и гирлянда, завързан за кръста и един на главата. После дойде до Дони, който беше облечен в роба като шейх. Той веднага почна да танцува, тя му показваше стъпките. И веднага стана купонът! На връх Нова година нашите организатори донесоха един диск, пуснаха право хоро, което ние с огромна радост изтанцувахме. После "Притури се планината" на Стефка Съботинова и изненадата - "Бяла роза"! Само химнът липсваше. Но пък на следващия ден пяхме "Многая лета" на един познат, който имамше рожден ден и едни мили възрастни англичани дойдоха и ни казаха - много хубаво пеете, трябва да станете певци! (Смее се.)

Кое е най-романтичното ви пътуване с Дони? Което никога няма да забравиш?

Нети: Най-романтичното... Сватбеното ни пътешествие до Париж. Обиколихме Париж, танцувахме канкан пред "Мулен руж", качихме се на Айфеловата кула... Беше наистина незабравимо.

А най-интересните неща, които са ви се случвали по време на път?

Нети: Например в Англия видяхме кралицата! Спира до нас на светофара един невероятен зелен ягуар - и какво да видим - кралицата! Тя си беше седнала отзад, с прибрани един до друг крака, малка чантичка и ръце, поставени върху коленете. Абсолютно изправена и с малка шапчица с воалетка, килната на една страна. И ние като някакви пълни идиоти почнахме да удряме по стъклата, да й махаме, да викаме: "Хелоу!!! Насам!". Ама нямахме фотоапарат. Тя се движеше в автомобила си като всички останали обикновени хора. При друг случай пък Дони е виждал Буш по време на неговата визита в Париж.

Интервюто е на Кристина Кръстева, списание "ОК!"