Пътувам с хор „Родна песен" из Италия и първата ни спирка е Флоренция. Програмата ни стартира с църквата „Санта Кроче". Явно всички туристически маршрути започват от тук. Целта навярно е плавно и без шок да преминем от автобусната скука към грандиозните обекти. Пред „Санта Кроче" си правим безброй снимки. Като невидели се „щракаме" пред паметника на Данте. (Той бил живял във Флоренция – факт, който прилежно си записвам, за да блесна в Хасково със знания;) В църквата са и гробниците на Галилей, Росини, Макиавели, Данте и Микеланджело.


И така, след малко се озоваваме на Piazza della Signoria. Тук се впускаме в шеметна надпревара с пълчища туристи, изгарящи от желание да се снимат до Давид на Микеланджело. Копие на този шедьовър стои пред Palazzo Vecchio, където е стояла и оригиналната статуя преди векове.


В дясно от Давид е Loggia of Lanzi. Там са изложени други, не по-малко впечатляващи шедьоври. Да си призная честно, единствено „Персей" на Челини ми изглежда познат. До него е и „Похищението на Поликсена". На това място главата ми пламва от информацията, изсипвана от екскурзоводката. Имена, имена, имена...Чувствам се безпомощна в своето невежество. Но пък всичко е впечатляващо и гледам като „теле в железница" – с широко отворени очи.


Снимаме се пред фонтана на Нептун. Ей, това се казват мускули!



Свърваме в една уличка и сме пред Santa Maria del Fiore.Проточвам врат нагоре и едвам виждам върха на катедралата. Това е направо зашеметяваща постройка. Казват, че е трета по големина в света след „Св. Петър" в Рим и „Св. Павел" в Лондон. Виждала съм ги и двете, но тази направо ме обезсловеси – или иначе казано – възхищавах й се дълго и мълчеливо.




До нея е Кулата на Джото. И снимаме, снимаме, снимаме. Сблъскваме се с тълпа протестиращи, а после с японците – повярвайте ми – те са навсякъде.


Следва кратка разходка до дома на Данте, после се озоваваме на Ponte Vecchio – най-старият мост на река Арно. Там е пълно с бижутерски магазини.




Накрая ни отвеждат на едно прекрасно място, от което Флоренция се вижда като на длан. Снимки – естествено.


Не мога да кажа, че Флоренция е хубав град – това е просто невероятен музей на открито. Тук само от въздуха се чувствам одухотворена. За един ден разбрах само, че трябва да отида отново. Има толково много любопитни места. Например – прозорчето, от което Леонардо Да Винчи е надничал – там е рисувал своята Мона Лиза.


Преминахме и през галерия Уфици – огромна опашка, ще я посетя може би следващия път.


Когато пътувам с хора, програмата ни често е толкова сгъстена и всичко става на бегом. Понякога пристигаме посред нощ на някое важно място, разтриваме гуреливи очи и слизаме да гълтаме култура. Така видях Пиза, огреяна от халогенни светлини.


А след Флоренция се чувствах така, все едно току що съм взела изпит по „История на изкуството" и то по някаква случайност. Флорентинците са вярвали, че хората ще имат красиви души, само ако от малки наблюдават прелестни неща. Може би за това и са създали толкова много.

Повече снимки виж в галерията Д.А.