Е, признавам си - Хари Потър ми харесва. Нищо, че минавам 30-те. Има нещо много приятно и увличащо в книгите на Джоан Роулинг. Напомнят ми за детството и за приказките преди лягане.



Въпреки че "Хари Потър и нечистокръвният принц" малко ме разочарова, последната книга - "Хари Потър и даровете на Смъртта" я прочетох на един дъх и то не защото бързах да я върна в библиотеката.



Любимецът на тийнейджърите вече е на 17 години, зарязва училището и заедно с Рон и Хърмаяни се отправят на опасна мисия. Те трябва да унищожат хоркруксите, в които Вие-знаете-кой е прехвърлил душата си.Смъртножадните ги преследват, приятелите им умират, докато ги защитават, за главите им са обявени награди. Но нищо не може да ги спре. По пътя си те откриват и Даровете на Смъртта - мантия, животворен камък и вълшебна пръчка.



Спомням си как преди време един тийнейджър ме попита как се правят магии. Казах му да не се занимава с глупости, ами да прочете някоя книжка. Той обача с гордост отвърна,че вече е прочел 5 теоретични книги по въпроса (имайки предвид историите за Хари Потър) и иска да мине към практиката.То добре, че в книгите не се дават рецепти, че досега да сме избухнали в пламъци или застигнати от някое проклятие като "круцио" или "авада кедавра".





Въпреки че книгата ми хареса, не мога да пренебрегна факта, че струва 29.90 лв. И какво като е отпечатана в Германия на екологична хартия - може ли така да се спекулира с интересите на децата. Не стига, че все по-рядко четат, ами и единствената книга, към която се прояви масов интерес струва толкова скъпо.





А пък и Джоан Роулинг май твърдо върви по стъпките на Толстой и неговата "Война и мир". Който е прочел тази камара от листи, спокойно може да си го впише в CV-то. Вярно, че на Толстой са му плащали на страница затова и книгата му е огромна. Последните два тома на Хари Потър определено я догонват по размер.





И все пак историята е забавна, а пък и Хари Потър умира...или поне се опитва.А пък аз с нетърпение ще чакам и филма.


Д.А.