Ако искате да изпитвате щастие и удовлетворение от живота, се нуждаете от три съставни части: увереност в собственото минало, радост от настоящето и най-сетне – от вяра в бъдещето.
Повечето хора признават, че трябва да "поработят още за своята вяра в бъдещето, по-напредничавите се опитват да постигнат радост от настоящето, а на миналото се обръща твърде малко внимание", твърдят американски психолози.

Голяма част от нашите спомени за миналото са не толкова факти, колкото интерпретации. Миналите събития може да не се дооценяват или да се преувеличават, като им се придава твърде голямо или погрешно значение. Например какво представляват прекъсналите отношения – предателство от страна на любимия, шанс да намериш друг - този, с когото да живееш по-добре, или нов житейски опит? Най-често човек предпочита да се спре на една интерпретация и именно тя по-нататък става нашия спомен.

Ако акцентираме върху положителните събития и позитивно тълкуваме получения опит, ще можем да изпитаме удовлетвореност от собственото минало. Този, който е доволен от своята биография, може да изпитва благодарност и по отношение на хората и събитията в неговия живот.

Благодарността е усещането за това, че светът е приятелски настроен към нас. А това е отличен повод да престанем да завиждаме.
Недооценяването на доброто, което се е случило в живота ни, преосмислянето на тягостните събития ни пречи да се отнасяме спокойно към себе си и да усещаме удоволствие от живота.

Ако искате да разберете колко често и в каква степен изпитвате чувството на благодарност във всекидневието си, можете да се възползвате от предложения по-долу тест, разработен от Емонсън и Макълоу и наречен от тях условно

Тест за (не)умението да изпитваме благодарност
Трябва да се съгласите или да опровергаете 6 твърдения и да пресметнете получения от вас брой точки.
1 - категорично не сте съгласни с твърдението
2 - не сте съгласни
3 - не сте напълно съгласни
4 - не знаете
5 - отчасти сте съгласни
6 - съгласни
7 - напълно сте съгласни

Твърдения:
1. В живота ми има много, достойно за благодарност.
2. Ако ми се наложи да изброя всичко, за което изпитвам благодарност в миналото, ще се получи твърде дълъг списък.
3. Оглеждайки се наоколо, не виждам за какво трябва да изпитвам благодарност.
4. Изпитвам благодарност по отношение на много хора.
5. С възрастта изпитват все по-голяма благодарност по отношение на хората и събитията в моя живот.
6. Ще ми се наложи дълго да чакам, докато започна да изпитвам благодарност по отношение на хората или събитията в моя живот.

Отговорите:
- Ако сте събрали по-малко от 35 точки, много трудно може да се говори за някаква благодарност от ваша страна към определени хора или обстоятелства.
- Половината от хората, които са правили този тест, събират от 36 до 38 точки. – това е групата със средно изразена благодарност.
- Хората, събрали повече от 39 точки се отличават със способността си да изпитват най-много благодарност от случилото се в живота им.

Според Мартин Селигман, един от основателите на позитивната психология, благодарността не е даденост (като цвета на очите или дължината на краката). Тя е само един навик, който може да се развие.

Потърсете в спомените си човек, към когото изпитвате благодарност, но никога не сте му казвали. Напишете му писмо, без да бързате, обмисляйки всичко. Разкажете му за добрите си чувства към него.

Селигман предлага да се стигне и по-далеч, т.е. да се отиде при този човек и всичко да се изкаже лично. Тези които се притесняват, все пак могат да изпратят писмото.

Друг вариант е да си направите двуседмичен експеримент и по 5-10 минути всяка вечер да се опитате да изразите своята благодарност по някакъв повод. Например "Благодаря на .... за хубавия филм", "Благодарен съм на себе си, че не започнах скандала".

След 2 седмици отново направете теста за способността да се изпитва благодарност –може би ще съберете по-голям брой точки...