Любовта продължава най-много 4 години и е "временно безумие", твърдят специалисти от Националния автономен университет на Мексико (УНАМ), цитирани от Нюзру и ИТАР-ТАСС. Изследването е правено по повод на Свети Валентин.
Според Хеорхина Монтемайор Флорес, която работи в медицинския факултет на УНАМ, любовта не бива да бъде отъждествявана със симпатиите, привързаността и сексуалното влечение.
Когато човек се влюби, мозъкът отделя химически съединения, засягащи невроните. Активизира се тази част от главния мозък, която отговаря за емоциите. Докато в мозъка се извършват тези сложни процеси, "жертвата на Купидон" не може да мисли за нищо друго, освен за любимия човек.
Според Монтемайор, тези реакции, по анатомични причини, не могат да продължават повече от 4 години. Толкова издържат дори и най-романтичните връзки.
Специалистката от УНАМ подчертава, че в конкретен човек можем да се влюбим само един път в живота. Повторният изблик на чувства, настъпил след сериозно охлаждане в отношенията, може да се обясни само с привързаност или със сексуално влечение.
Развенчавайки разпространен мит, Монтемайор казва, че наред с останалото любовта води до намаляване на творческата продуктивност. Тя е категорична, че нито един шедьовър не е бил написан в момента на влюбването, а едва след това, когато любовта вече е отминала. БТА
Според Хеорхина Монтемайор Флорес, която работи в медицинския факултет на УНАМ, любовта не бива да бъде отъждествявана със симпатиите, привързаността и сексуалното влечение.
Когато човек се влюби, мозъкът отделя химически съединения, засягащи невроните. Активизира се тази част от главния мозък, която отговаря за емоциите. Докато в мозъка се извършват тези сложни процеси, "жертвата на Купидон" не може да мисли за нищо друго, освен за любимия човек.
Според Монтемайор, тези реакции, по анатомични причини, не могат да продължават повече от 4 години. Толкова издържат дори и най-романтичните връзки.
Специалистката от УНАМ подчертава, че в конкретен човек можем да се влюбим само един път в живота. Повторният изблик на чувства, настъпил след сериозно охлаждане в отношенията, може да се обясни само с привързаност или със сексуално влечение.
Развенчавайки разпространен мит, Монтемайор казва, че наред с останалото любовта води до намаляване на творческата продуктивност. Тя е категорична, че нито един шедьовър не е бил написан в момента на влюбването, а едва след това, когато любовта вече е отминала. БТА