Катрин Фрийз от университета на Мичиган, Дъглас Сполиар от Калифорнийския университет в Санта Круз и Паоло Гондоло от университета на Юта твърдят, че първите звезди във Вселената не са светили благодарение на ядрените реакции, както предполагаха учените в света досега. Те са се "хранили" с тъмна материя, съобщи сайтът PhysOrg.com.

Става дума за нов етап в звездната еволюция, който досега не бе известен на астрофизиците. Според Фрийз и нейните колеги първите звезди и галактики са се образували само 100-200 млн . години след раждането на Вселената, а не 400 млн. години след Големия взрив и са се различавали съществено от познатите ни днес.

Учените са ги нарекли тъмни звезди, тъй като изпускали светлина само в инфрачервения диапазон. Фрийз и нейните колеги са създали теория, обясняваща възникването на първите звезди. Според разработения от тях модел въпросните небесни тела са започнали да светят още на ранния етап от еволюцията си, когато не са можели да се свият достатъчно силно под действието на гравитационните сили, за да започнат ядрени реакции в плазмата им.

Според специалистите първоначално в звездите се е извършвала анигилация на тъмната материя. Частици от нея в ядрата са се съединявали със своите античастици, раждайки неутрино, фотони, позитрони и електрони.

По-късно на някакъв етап от живота си тези звезди са преминавали от анигилация на тъмна материя към обикновен ядрен синтез. Това е ставало, когато запасите от тъмна материя в недрата на звездите са се изчерпвали и те са започвали бързо да се свиват и да се развиват по познатия ни днес начин. Ако Фрийз и нейните колеги са прави, новата теория коренно ще промени представите ни за звездната еволюция.

За да бъде проверен техният модел обаче трябва да се изчака изстрелването на космическия телескоп Джеймс Уеб през 2013 г. Подробности за разработката на учените са публикувани в Physical Review Letters. БТА