Роджър Самънс от Масачузетския технологичен институт и геохимикът Клитай Грайс от технологичния университет "Къртин" в Пърт, Западна Австралия, са открили доказателства, че най-голямото измиране на видове в историята на Земята е било причинено от зелени серни бактерии през перма преди 251 милиона години, съобщи сп. "Ню сайънтист".
Тогава са загинали 95% от морските видове и 85% от сухоземните и е завършил пермът. На живота след това са били нужни 10 милиона години, за да се възстанови. Почти невредими са останали бактериите и примитивните едноклетъчни организми Archaea. Сега се установява, че те са играли важна роля за измирането на видовете. Новото схващане идва от изследвания на биохимикали, уловени във вътрешността на скали в продължение на милиарди години.
Тези "молекулярни фосили" помагат да се идентифицират древни организми, които не са оставили никакви други следи. Самънс и Грайс са открили интересен органичен химикал или "биомаркер" в утаечни скали от Китай и Западна Австралия. Той се нарича изорениератен. Днес прекурсори на тази молекула се срещат само в пигментите от зелените серни бактерии.
Tези странни микроби живеят чрез фотосинтеза, но не понасят кислорода и зависят от сероводорода - газ, който е силно отровен за растенията и животните. Двамата учени са заключили, че присъствието на тези микроби сочи океанска среда, която е била достатъчно плитка, за да пропуска светлината за фотосинтезата, но в която не е имало кислород, а сероводород. С една дума, моретата през късния перм са били пълни с отрова.
Самънс и Грайс впоследствие са открили биомаркера на серните бактерии в десетина обекта от късния перм, което доказва, че океаните от сероводород са били глобално явление.
Екип от Щатския университет на Пенсилвания в Юнивърсити парк е изказал предположението, че в океан, лишен от кислород, се е образувало такова голямо количество сероводород, че когато е попаднал в атмосферата, газът с мирис на развалени яйца е отровил растенията и животните и е причинил изтъняване на озоновия слой, предпазващ Земята от вредните УВ лъчи на Слънцето. БТА
Тогава са загинали 95% от морските видове и 85% от сухоземните и е завършил пермът. На живота след това са били нужни 10 милиона години, за да се възстанови. Почти невредими са останали бактериите и примитивните едноклетъчни организми Archaea. Сега се установява, че те са играли важна роля за измирането на видовете. Новото схващане идва от изследвания на биохимикали, уловени във вътрешността на скали в продължение на милиарди години.
Тези "молекулярни фосили" помагат да се идентифицират древни организми, които не са оставили никакви други следи. Самънс и Грайс са открили интересен органичен химикал или "биомаркер" в утаечни скали от Китай и Западна Австралия. Той се нарича изорениератен. Днес прекурсори на тази молекула се срещат само в пигментите от зелените серни бактерии.
Tези странни микроби живеят чрез фотосинтеза, но не понасят кислорода и зависят от сероводорода - газ, който е силно отровен за растенията и животните. Двамата учени са заключили, че присъствието на тези микроби сочи океанска среда, която е била достатъчно плитка, за да пропуска светлината за фотосинтезата, но в която не е имало кислород, а сероводород. С една дума, моретата през късния перм са били пълни с отрова.
Самънс и Грайс впоследствие са открили биомаркера на серните бактерии в десетина обекта от късния перм, което доказва, че океаните от сероводород са били глобално явление.
Екип от Щатския университет на Пенсилвания в Юнивърсити парк е изказал предположението, че в океан, лишен от кислород, се е образувало такова голямо количество сероводород, че когато е попаднал в атмосферата, газът с мирис на развалени яйца е отровил растенията и животните и е причинил изтъняване на озоновия слой, предпазващ Земята от вредните УВ лъчи на Слънцето. БТА
