Нешка Робева се стъписва, когато й отправяме покана за интервю, посветено на личния й живот. Пита дали ще предадем точно думите й. Дни по-късно изпраща отговорите си по и-мейла. Харесвана или не - истината е една. Без Нешка Робева спортът в България нямаше да е същия. Тя е човекът, създал златното поколение момичета в художествената ни гимнастика. Нешка е силно обичана и също толкова силно мразена. Образец на строг, но успял треньор. Говори винаги тихо, но в гласа й има много твърдост. В момента тя постига успех след успех с танцовия си ансамбъл, а едно от последните й начинания беше кандидатурата за кметския пост в район „Подуене".
- Защо България загуби позициите си в художествената гимнастика?
- По същите причини, по които изгубихме много неща. Подменихме ценностната си система, изгубихме моралните си устои, изгубихме държавата си, в края на краищата изгубихме себе си. В този смисъл спортът и художествената гимнастика не правят изключение.
- Има ли бъдеще за художествената гимнастика у нас?
- Дотолкова, доколкото нацията има бъдеще.
- Защо Мария Петрова и Илияна Раева не успяха да създадат ново поколение "златни момичета"?
- Мария Петрова не се занимава с треньорска работа. Илиана Раева? Това е друг въпрос. Тя би успяла, ако не се беше взела толкова на сериозно. Ако допусне малко повече съмнение в своята непогрешимост, ако застане на принципна позиция.... Ако превърне декларациите в действие и реалност..... Ако.... /има едно прекрасно стихотворение на Киплинг - „Ако"/може и да успее. И най-важното, ако обикне художествената гимнастика и схване същността на спорта.
- Вие създавате грандиозни спектали, с които постигате успехи по цял свят. За тях са нужни не само талант, но и много средства. Как се справяте с този проблем?
- Трудно. Доста трудно. Особено, когато държавата е изоставила всичко - изкуство, спорт, култура...бъдещето на младите. Тогава остава да разчитаме на спонсори. Слава на Бога, „Глобул", ДСК, „Овергаз" и още няколко фирми ни помагат за изграждането на новите спектакли. Останалото изкарваме сами. Общо сме 40 човека. Старая се да осигуря прилично заплащане на хората. Горе-долу сме като чергарите. Пътуваме, играем по площадите, читалища, театри и къде ли не.
- Кое е по-важно: талантa или парите?
- Зависи за какво. Все пак бих поставила на първа място таланта. Има ли талант, съчетан с възможност за упорит, всеотдаен труд, парите ще дойдат. Е, може да не са много, но от всяко положение ще бъдат достатъчни за нормален живот и бъдеща реализация..
- Какво ново подготвяте в момента?
- Различни неща. Продължаваме с Аржентинското танго. На 17 февруари ще играем „Бежанци" в „Сълза и смях", в същото време започнахме да изучаваме латино танци. Интересно ми е, надявам се и на публиката ще бъде интересно, когато съчетаем българския фолклор с латиното. По темперамент сме близки.
- Трудно ли е да си треньор?
- Да. Безкрайно. Невъзможно...
- Кои са основните принципи, на които държите като треньор?
- Труд, интелект, пак труд.... Правила и равнопоставеност. Винаги съм държала състезателките ми да усещат, че няма любимки в залата.
- Кой е по-важен за победата - треньорът или състезателите?
- Не може да има такъв въпрос. Треньор и състезател в спорта са като едно цяло.
- Имате слава на една от най-строгите и взискателни треньорки. Защо е така?
- Защото иначе не може. Когато търсиш прецизност и съвършенство, когато не се задоволяваш с посредственото, иначе не може. Всеки провален талант е престъпление спрямо човешката еволюция.
- Психическата или физическата издръжливост е по-важна за състезателите?
- За състезателите психическата. Поне аз така мисля.
- Какво мислите за диетите?
- Разни мисли ми минават. Особено при сегашния начин на живот, са задължителни.
- Подлагате ли гимнастичките на строги хранителни режими?
- Подлагала съм ги. Но би било безсрамна лъжа, ако някоя твърди, че е гладувала. Гладувала съм само и единствено аз - по идеологически причини.
- Случвало се е да наказвате заради неспазване на диета?
- Да.
- В какви отношения сте с Вашата дългогодишна конкурентка Мария Гигова?
- Никога не ми е била конкурентка. Дори когато бяхме гимнастички. Тогава нямаше състезание, имаше съображения.
- От дълги години около вас витаят слухове, че имате връзка с художника Светлин Русев. Има ли нещо вярно в това?
- Нещо вярно има. Аз познавам и имам връзки с безкрайно много хора. И със слухове, и без тях.
- Защо решихте да се захванете с политика?
- Защото, ако кажа, че съм Дон Кихот, ще си направя комплимент, аз съм просто Гюро Михайлов.
- На местните избори загубихте битката за район "Подуене". Защо стана така?
- Битка просто не е имало. Никога не съм търсила победа на всяка цена. Бих се срамувала ужасно, ако се бях подвела по общия тон.
- Какво мислите за опонентите Ви от ГЕРБ?
- Не разделям хората по партиен принцип. Повече опоненти имам в БСП, но какво мисля за тях, този път ще се въздържа да кажа...
- Защо България загуби позициите си в художествената гимнастика?
- По същите причини, по които изгубихме много неща. Подменихме ценностната си система, изгубихме моралните си устои, изгубихме държавата си, в края на краищата изгубихме себе си. В този смисъл спортът и художествената гимнастика не правят изключение.
- Има ли бъдеще за художествената гимнастика у нас?
- Дотолкова, доколкото нацията има бъдеще.
- Защо Мария Петрова и Илияна Раева не успяха да създадат ново поколение "златни момичета"?
- Мария Петрова не се занимава с треньорска работа. Илиана Раева? Това е друг въпрос. Тя би успяла, ако не се беше взела толкова на сериозно. Ако допусне малко повече съмнение в своята непогрешимост, ако застане на принципна позиция.... Ако превърне декларациите в действие и реалност..... Ако.... /има едно прекрасно стихотворение на Киплинг - „Ако"/може и да успее. И най-важното, ако обикне художествената гимнастика и схване същността на спорта.
- Вие създавате грандиозни спектали, с които постигате успехи по цял свят. За тях са нужни не само талант, но и много средства. Как се справяте с този проблем?
- Трудно. Доста трудно. Особено, когато държавата е изоставила всичко - изкуство, спорт, култура...бъдещето на младите. Тогава остава да разчитаме на спонсори. Слава на Бога, „Глобул", ДСК, „Овергаз" и още няколко фирми ни помагат за изграждането на новите спектакли. Останалото изкарваме сами. Общо сме 40 човека. Старая се да осигуря прилично заплащане на хората. Горе-долу сме като чергарите. Пътуваме, играем по площадите, читалища, театри и къде ли не.
- Кое е по-важно: талантa или парите?
- Зависи за какво. Все пак бих поставила на първа място таланта. Има ли талант, съчетан с възможност за упорит, всеотдаен труд, парите ще дойдат. Е, може да не са много, но от всяко положение ще бъдат достатъчни за нормален живот и бъдеща реализация..
- Какво ново подготвяте в момента?
- Различни неща. Продължаваме с Аржентинското танго. На 17 февруари ще играем „Бежанци" в „Сълза и смях", в същото време започнахме да изучаваме латино танци. Интересно ми е, надявам се и на публиката ще бъде интересно, когато съчетаем българския фолклор с латиното. По темперамент сме близки.
- Трудно ли е да си треньор?
- Да. Безкрайно. Невъзможно...
- Кои са основните принципи, на които държите като треньор?
- Труд, интелект, пак труд.... Правила и равнопоставеност. Винаги съм държала състезателките ми да усещат, че няма любимки в залата.
- Кой е по-важен за победата - треньорът или състезателите?
- Не може да има такъв въпрос. Треньор и състезател в спорта са като едно цяло.
- Имате слава на една от най-строгите и взискателни треньорки. Защо е така?
- Защото иначе не може. Когато търсиш прецизност и съвършенство, когато не се задоволяваш с посредственото, иначе не може. Всеки провален талант е престъпление спрямо човешката еволюция.
- Психическата или физическата издръжливост е по-важна за състезателите?
- За състезателите психическата. Поне аз така мисля.
- Какво мислите за диетите?
- Разни мисли ми минават. Особено при сегашния начин на живот, са задължителни.
- Подлагате ли гимнастичките на строги хранителни режими?
- Подлагала съм ги. Но би било безсрамна лъжа, ако някоя твърди, че е гладувала. Гладувала съм само и единствено аз - по идеологически причини.
- Случвало се е да наказвате заради неспазване на диета?
- Да.
- В какви отношения сте с Вашата дългогодишна конкурентка Мария Гигова?
- Никога не ми е била конкурентка. Дори когато бяхме гимнастички. Тогава нямаше състезание, имаше съображения.
- От дълги години около вас витаят слухове, че имате връзка с художника Светлин Русев. Има ли нещо вярно в това?
- Нещо вярно има. Аз познавам и имам връзки с безкрайно много хора. И със слухове, и без тях.
- Защо решихте да се захванете с политика?
- Защото, ако кажа, че съм Дон Кихот, ще си направя комплимент, аз съм просто Гюро Михайлов.
- На местните избори загубихте битката за район "Подуене". Защо стана така?
- Битка просто не е имало. Никога не съм търсила победа на всяка цена. Бих се срамувала ужасно, ако се бях подвела по общия тон.
- Какво мислите за опонентите Ви от ГЕРБ?
- Не разделям хората по партиен принцип. Повече опоненти имам в БСП, но какво мисля за тях, този път ще се въздържа да кажа...
Източник: hotnews
