България и още няколко от новоприсъединените през последните години членки на НАТО са виновни за изтичане на секретна информация на пакта към Русия и други заинтересовани от въпросните тайни страни.
Това се вижда от изксазвания на неназовани "западни дипломати" в НАТО, цитирани от "Интернешънъл Хералд Трибюн" (ИХТ), по повод назначението на унгареца Шандор Лаборк за председател на разузнавателния комитет на Алианса.
Лаборк (49 г.), посочен за поста лично от унгарския премиер Ференц Дюрчани, е обучаван в продължение на шест години в школата на КГБ "Дзержински" в Москва.
През декември миналата година той пое поста на шеф на Службата за национална сигурност на Унгария, но след тежък спор между управляващите социалисти и опозицията, пише ИХТ.
През януари Лаборк подхвана за едногодишен период управлението на едно от най-чувствителните звена в системата на НАТО, в което се споделя и анализира разузнавателна информация, включително и такава изнасяна на провеждащите се няколко пъти в годината срещи на шефовете на разузнаването на държавите членки.
Макар официално да отказват коментар по назначението, под маската на анонимността високопоставени западни дипломати са изказали пред берлинската кореспондентка на вестника Джуди Демпси опасения относно опазването на секретността и са споделили, че не са били наясно с биографията на Лаборк.
Официален протест срещу поемането на поста от унгареца не е бил подаден, нито официално, нито неофициално, от нито една страна членка на Алианса.
"Едно телефонно обаждане от посланика на САЩ в НАТО би могло да спре назначението," заявил анонимен западен дипломат.
Такова обаждане не е имало, а и нито един посланик не е подал подобен сигнал по дипломатически канали, казват от кабинета на унгарския премиер, цитирани от ИХТ.
На практика обаче мълчаливото съгласие означава според вестника, че някои членки на НАТО ще действат с особено внимание при споделянето на чувствителна информация в рамките на пакта.
"Този човек е бил обучаван от КГБ. Едва ли възгледите му са се променили много," казал дипломат, който прогнозирал, че някои държави членки направо ще се въздържат от подаване на разузнавателна информация към органите на Алианса.
ИХТ пише, че секретна информация изтича непрекъснато от НАТО през последните години. Унгария, Полша и Чешката република бяха първите бивши членки на Варшавския договор, които се присъединиха през 1999 година.
България и Румъния ги последваха през 2004 година. След това разширение, военни аташета от българската делегация не получиха достъп до определени високи нива на секретна информация.
"Можете да се обзаложите, че всичко, което сме споделили с България в НАТО, веднага е било предадено на Москва," казал друг високопоставен западен дипломат.
"Старата комунистическа номенклатура и тайните служби все още съществуват в България и Румъния," заявил дипломатът, изразявайки още по-дълбоко разочарование по повод на назначението на унгареца Лаборк.
Това се вижда от изксазвания на неназовани "западни дипломати" в НАТО, цитирани от "Интернешънъл Хералд Трибюн" (ИХТ), по повод назначението на унгареца Шандор Лаборк за председател на разузнавателния комитет на Алианса.
Лаборк (49 г.), посочен за поста лично от унгарския премиер Ференц Дюрчани, е обучаван в продължение на шест години в школата на КГБ "Дзержински" в Москва.
През декември миналата година той пое поста на шеф на Службата за национална сигурност на Унгария, но след тежък спор между управляващите социалисти и опозицията, пише ИХТ.
През януари Лаборк подхвана за едногодишен период управлението на едно от най-чувствителните звена в системата на НАТО, в което се споделя и анализира разузнавателна информация, включително и такава изнасяна на провеждащите се няколко пъти в годината срещи на шефовете на разузнаването на държавите членки.
Макар официално да отказват коментар по назначението, под маската на анонимността високопоставени западни дипломати са изказали пред берлинската кореспондентка на вестника Джуди Демпси опасения относно опазването на секретността и са споделили, че не са били наясно с биографията на Лаборк.
Официален протест срещу поемането на поста от унгареца не е бил подаден, нито официално, нито неофициално, от нито една страна членка на Алианса.
"Едно телефонно обаждане от посланика на САЩ в НАТО би могло да спре назначението," заявил анонимен западен дипломат.
Такова обаждане не е имало, а и нито един посланик не е подал подобен сигнал по дипломатически канали, казват от кабинета на унгарския премиер, цитирани от ИХТ.
На практика обаче мълчаливото съгласие означава според вестника, че някои членки на НАТО ще действат с особено внимание при споделянето на чувствителна информация в рамките на пакта.
"Този човек е бил обучаван от КГБ. Едва ли възгледите му са се променили много," казал дипломат, който прогнозирал, че някои държави членки направо ще се въздържат от подаване на разузнавателна информация към органите на Алианса.
ИХТ пише, че секретна информация изтича непрекъснато от НАТО през последните години. Унгария, Полша и Чешката република бяха първите бивши членки на Варшавския договор, които се присъединиха през 1999 година.
България и Румъния ги последваха през 2004 година. След това разширение, военни аташета от българската делегация не получиха достъп до определени високи нива на секретна информация.
"Можете да се обзаложите, че всичко, което сме споделили с България в НАТО, веднага е било предадено на Москва," казал друг високопоставен западен дипломат.
"Старата комунистическа номенклатура и тайните служби все още съществуват в България и Румъния," заявил дипломатът, изразявайки още по-дълбоко разочарование по повод на назначението на унгареца Лаборк.
