Твърде необичайната система бе изпитана от специалисти от френската компания CEA-Leti и политехническия институт в Гренобъл, съвместно с иновационния център Minatec.

Един от авторите на откритието, Томас Джагър, заявява, че получената от дъждовни капки енергия е достатъчна за захранването с ток на маломощни устройства - например различни видове датчици по сгради и съоръжения, при липса на слънце.

За да изяснят колко електричество може да даде дъждът, Томас и неговите колеги Ромейн Гуийон, Жан-Жак Шелу и Гислейн Депес конструирали опитна установка, в която капките падат върху тънка пластина от термопластичния флуорополимер поливинилиденфлуорид (PVDF), съобщава електронното издание МИГнюз.

Когато капките се ударят в пластината, дебела 25 микрометра, в нея възникват механични колебания, които генерират ток за кратко.

По време на експеримента се изяснило, че най-подходящи са големите капки, падащи сравнително бавно.
Бързите капки губят много от енергията си при разпръскването при удара, без да я предават на пластината.

Инженерите изчислили, че енергията на една капка дъжд е между 2 микроджаула и 1 милиджаул, в зависимост от диаметъра на капката.
Опитната установка произвежда минимум 1 микроват постоянна мощност при изкуствен дъжд. Най-големите капки дали за кратко до 12 миливата.

След като пресметнали запасите енергия в дъждовете над Франция, изследователите получили, че 1 кв. метър земя може да получи от дъжда 1 ватчас електричество годишно.

Разбира се, тези резултати няма да стигнат за построяването на електроцентрала, но според учените капките могат да доставят малки количества безплатна електроенергия там, където е трудно и скъпо да се сменят батерии - например в различни електронни устройства, работещи на открито.