Сигурно вече сте гледали последния холивудски блокбъстър "Златният компас" (The Golden Compass), повече или по-малко ефектно преразказващ първата част на класическата научно-фантастична трилогия на Филип Пулман "Тъмните му материи".


Вероятно дори децата около вас вече въртят по един алетиометър, подарен им за Коледа, и разбулват мистериите около космическия прах, подобно на малката Лира.
Агенция Франс прес обаче припомня, че в основата на приказната история стои научна теория, която неудържимо привлича уважавани физици, математици и космолози.


Обикновено те обясняват, че засега не са в състояние да докажат наличието на паралелно съществуващи вселени, но са налице множество основания да се мисли, че те не са просто приумица на група дървени философи.
"Идеята за множеството вселени (multiple universes) е нещо повече от художествена измислица. Тя е естествено следствие от няколко научни теории и затова заслужава да се взима насериозно.


"Мултилената" (multiverse) вече не е просто теоретичен модел, а следствие от наши модели," обяснява за АФП физикът от междуправителствената европейска организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) Аурелиен Баро.
Съществуват няколко конкурентни и припокриващи се теории за паралелните вселени, но най-основната от тях се базира на простата, но невероятна идея, че ако вселената е безкрайна, то е логично всичко, което би могло да се случи, вече да се е случило или предстои да се случи.
"Представете си само: ваш двойник обитава планета и слънчева система като нашата, и чете същите тези думи, подобно на вас. Вашите животи са били досега само въглеродни копия, но е вероятно той или тя да са в състояние да четат, дори и ако не са такива", обяснява Макс Тегмарк от Масачузетския технологичен институт в Бостън.
В свое изследване, публикувано от университета в Кеймбридж, той обобщава че съществуването на подобен двойник "дори не предполага съвременна спекулативна физика, а само че пространството е безкрайно и винаги изпълнено с материя, както показват последните астрономични наблюдения".
"Другото ви "аз" е просто едно предсказание на т.нар. хармоничен модел (concordance model) на космологията", научаваме от Тегмарк.


Друг тип мултилена разглежда теорията за хаотичната инфлация, според която всички тези паралелни светове се разширяват толкова бързо в пространството, че остават недостъпни дори за някой, който е в състояние да пътува вечно със скоростта на светлината.


Нещата стават още по-странни когато поканим на сцената и законите на квантовата физика, обясняват специалистите. В епохална публикация от 1957 г. математикът Хю Евърет, който по това време е все още студент в Принстън, показва как квантовата теория предсказва, че една отделна класическа реалност би трябвало постепенно да се раздели на отделни, но едновременно съществуващи области.


"Това е просто един начин да се доверим на фундаменталните уравнения на квантовата механика. Световете не са пространствено разделени, а съществуват като вид паралелни вселени", обяснява Аурелиен Баро.
"Границата между физика и метафизика се определя не от това дали нещо може да се наблюдава, а от това дали е проверимо", отбелязва Тегмарк.
Имало е множество феномени - такива като черни дупки, пространствени кривини, забавянето на времето при високи скорости, дори кръглата въртяща се Земя - идеите за които някога са били отхвърляни като научна ерес преди съществуването им да бъде доказано посредством експерименти, макар някои от тези феномени да остават отвъд възможностите ни да ги наблюдаваме.
За Тегмарк става все по-очевидно, че теоретичният модел за мултилена би могъл да бъде емпирично проверим, предсказващ и опровержим.