Отбележете си следния парадокс: знанията и уменията ни нарастват, креативността и способността ни да измисляме нови неща намаляват. Защо - пита се икономически редактор на New York Times. Един от отговорите: с нарастването на нашите умения стените на кутията с житейски мъдрости, в която мислим, стават все по-дебели.
Ендрю Гоув, съосновател на Intel, през 2005 г. казва следното в интервю за списание Fortune: "Когато всеки знае, че нещата стоят така, това значи, че никой нищо не знае". С други думи, става почти невъзможно да погледнеш отвъд това, което знаеш, или да помислиш извън кутията, която сам си изградил.
Това е така нареченото проклятие на познанието, фразата е използвана през 1989 в The Journal of Political Economy. Ето какво означава тя: след като си станал експерт по някой въпрос, трудно можеш да си представиш ситуация, в която отново ще си несигурен. В разговорите си с другите ползваш заучени фрази и жаргон, чужди на непосветените.
Когато е време да се свърши някаква работа - да се отвори магазин, да се построи къща, да се продаде застраховка, да се вложат пари - всичко това става по начина, по който се е правело винаги и иновацията губи пред добре утъпканата пътека.
Психологът Елизабет Нютън е направила експеримент, свързан с проклятието на познанието, докато е работела върху дисертацията си през 1990. Тя дава списък от добре познати песни на група хора, условно наречена „барабанящи". Барабанящите трябва с почуквания да пресъздадат ритъма на песента, за която си мислят. Друга експериментална група „слушатели" трябва да познае песента.
Преди експериментът да започне, барабанящите са запитани колко често според тях слушателите ще познаят „изпълняваната" от тях песен. Очакванията общо взето са били за 50% познаваемост. Обаче в края слушателите са познали едва 3 от 120 песни, или 2.5%. Барабанящите били поразени: толкова ясно прозвучава песента в техните умове, как слушателите могат да не познаят!?
Това е обичайна реакция, щом експерти решат да споделят знанията си с останалия свят. Същото важи и за бизнеса - твърди авторът на книгата „Защо някои идеи оцеляват, а други умират" Чип Хит (Chip Heath), неговият брат Дан е съавтор. По тази причина инженерите измислят продукти, полезни главно на инженери. По тази причина мениджърите трудно убеждават персонала за въвеждане на нови процеси. Затова рекламният свят не може да отправи убеждаващо послание към потребителите.
„Имам дистанционно за DVD с 52 бутона на него и всеки от тях е там, защото някой инженер е знаел как да го използва и си е мислел, че и аз ще искам да го използвам", твърди Хит. "Хората, които правят продуктовия дизайн, са прокълнати със знание и не могат да си представят какво е да си невежа като останалите от нас".
В книгата си братя Хит са предложили шест „кукички", с помощта на които всяка нова идея ще се превърне в успех (първата буква на думите Simple Unexpected Concrete Credentialed Emotional Story дават акронима Succes). Първата буква например ни съветва да опростим посланието си.
За да постигнеш иновация, твърди Хит, трябва да събереш хора с разнообразни умения. Ако тези хора не могат да общуват ясно един с друг, иновацията се задушава в абстрактния език на специализацията и „експертността". Нещо от рода американски турист да разбере духа на чужда страна, като говори на английски бавно и гръмогласно. „Трябва да се намери общата връзка".
Друга е рецептата на Синтия Рабе в книгата й от 2006 година "Убиец на иновации". Според нея трябва да се привлекат в играта аутсайдерите. Когато експертите са принудени да забавят темпото и да се върнат към основните понятия, за да обяснят нещо на аутсайдерите, те поглеждат към своя свят под различен ъгъл и в крайна сметка достигат до нови решения на старите проблеми.
Г-ца Рабе е изпитала метода в работата си за Intel като консултант. Тя е решила да напредне, като задава най-простите, базови въпроси. Това е разгневявало в началото тези, които не са я познавали, но след като е бил възприет този начин на действие, се е стигнало до много силни идеи.
„Търсете хората с Ренесансово мислене, които работят в сходна област, но не във вашето специфично поле. Нека някой, който не е директно свързан с тази област, дойде и ви каже, че царят е без гащи".
Ендрю Гоув, съосновател на Intel, през 2005 г. казва следното в интервю за списание Fortune: "Когато всеки знае, че нещата стоят така, това значи, че никой нищо не знае". С други думи, става почти невъзможно да погледнеш отвъд това, което знаеш, или да помислиш извън кутията, която сам си изградил.
Това е така нареченото проклятие на познанието, фразата е използвана през 1989 в The Journal of Political Economy. Ето какво означава тя: след като си станал експерт по някой въпрос, трудно можеш да си представиш ситуация, в която отново ще си несигурен. В разговорите си с другите ползваш заучени фрази и жаргон, чужди на непосветените.
Когато е време да се свърши някаква работа - да се отвори магазин, да се построи къща, да се продаде застраховка, да се вложат пари - всичко това става по начина, по който се е правело винаги и иновацията губи пред добре утъпканата пътека.
Психологът Елизабет Нютън е направила експеримент, свързан с проклятието на познанието, докато е работела върху дисертацията си през 1990. Тя дава списък от добре познати песни на група хора, условно наречена „барабанящи". Барабанящите трябва с почуквания да пресъздадат ритъма на песента, за която си мислят. Друга експериментална група „слушатели" трябва да познае песента.
Преди експериментът да започне, барабанящите са запитани колко често според тях слушателите ще познаят „изпълняваната" от тях песен. Очакванията общо взето са били за 50% познаваемост. Обаче в края слушателите са познали едва 3 от 120 песни, или 2.5%. Барабанящите били поразени: толкова ясно прозвучава песента в техните умове, как слушателите могат да не познаят!?
Това е обичайна реакция, щом експерти решат да споделят знанията си с останалия свят. Същото важи и за бизнеса - твърди авторът на книгата „Защо някои идеи оцеляват, а други умират" Чип Хит (Chip Heath), неговият брат Дан е съавтор. По тази причина инженерите измислят продукти, полезни главно на инженери. По тази причина мениджърите трудно убеждават персонала за въвеждане на нови процеси. Затова рекламният свят не може да отправи убеждаващо послание към потребителите.
„Имам дистанционно за DVD с 52 бутона на него и всеки от тях е там, защото някой инженер е знаел как да го използва и си е мислел, че и аз ще искам да го използвам", твърди Хит. "Хората, които правят продуктовия дизайн, са прокълнати със знание и не могат да си представят какво е да си невежа като останалите от нас".
В книгата си братя Хит са предложили шест „кукички", с помощта на които всяка нова идея ще се превърне в успех (първата буква на думите Simple Unexpected Concrete Credentialed Emotional Story дават акронима Succes). Първата буква например ни съветва да опростим посланието си.
За да постигнеш иновация, твърди Хит, трябва да събереш хора с разнообразни умения. Ако тези хора не могат да общуват ясно един с друг, иновацията се задушава в абстрактния език на специализацията и „експертността". Нещо от рода американски турист да разбере духа на чужда страна, като говори на английски бавно и гръмогласно. „Трябва да се намери общата връзка".
Друга е рецептата на Синтия Рабе в книгата й от 2006 година "Убиец на иновации". Според нея трябва да се привлекат в играта аутсайдерите. Когато експертите са принудени да забавят темпото и да се върнат към основните понятия, за да обяснят нещо на аутсайдерите, те поглеждат към своя свят под различен ъгъл и в крайна сметка достигат до нови решения на старите проблеми.
Г-ца Рабе е изпитала метода в работата си за Intel като консултант. Тя е решила да напредне, като задава най-простите, базови въпроси. Това е разгневявало в началото тези, които не са я познавали, но след като е бил възприет този начин на действие, се е стигнало до много силни идеи.
„Търсете хората с Ренесансово мислене, които работят в сходна област, но не във вашето специфично поле. Нека някой, който не е директно свързан с тази област, дойде и ви каже, че царят е без гащи".
Източник: money.bg
