Мит е, че Бойко Борисов ми е бил бодигард. Той беше собственик на компанията, която се грижеше за сигурността ми. Сега се чуваме много рядко, сигурно е много зает. Това каза Симеон II в интервю за бТВ. 

- Срещаме се на една много знакова дата. Днес правим интервюто на 25 май, а на 25 май 1996 г. Вие се връщате за първи път в България след 50 години изгнание.

Да.

- Помните ли този ден?

О, и още как, разбира се. Беше нещо трудно да се опише, откровено казано. Дори сега 20 години по-късно няма как да се опишат емоциите.

- Цял живот извън България или поне голяма част от съзнателния Ви живот. Кой Ви разказваше за България, как получавахте изобщо информация за всичко, което се случва тук?

О, информация получавам много, рядко пряко от българи, сънародници, имаше само бежанците по лагерите, но иначе чрез чужди информации, чрез разни служби и т.н., пък и чрез нашия печат, за който бях абониран, така че можех да следя и официалното.

- В печата са се пишели различни неща по това време.

Определено, ама пак, човек си създава една представа или поне усеща.

- С каква представа бяхте за България, когато стъпихте тук за първи път след 50 години? Имаше ли разочарование, или пък нещо, което да ви натъжи?

О, не. Единственото, което ме учуди е за София, че не беше се променила толкова, колкото, да кажем, други столици през тези 50 години. Може би заради системата или просто развитието и това ме фрапира.

- Била е такава, каквато и Вие дори я помните.

Ами, да, с малко промени всъщност, а от тогава досега вече са светлинни години разлика.

- Чувствате ли се в момента изолиран или страните ли дори от политиката, която се случва в този момент в България?

Не. Въпросът Ви ме кара да мисля, че може би имате впечатлението, че страня. Аз не обичам да се натрапвам първо, второ да се произнасям по всяко нещо, защото нямам призванието на всезнайко, или да разказвам и описвам всичко. И от друга страна, като нямам някакъв по-определен статут, това сигурно предизвиква известни затруднения или притеснения при дадени хора.

- Бихте ли се върнали обаче в активния политическия живот?

Знаете ли, ако можеше Господ да ми намали с 15 години възрастта, може би щях да се замисля.

- Аз като ви гледам, Ваше величество, се чувствате прекрасно.

Благодаря Ви. Може би на вид, ама не забравяйте възрастта ми.

Това, което се спряга в днешно време и последните дни покрай наближаващите президентски избори, възможно ли е Симеон II да се кандидатира за президент?

Симеон II пое тежката задача като премиер, което наистина беше голямо предизвикателство, така че в момента не виждам специален интерес или влечение към другата функция.

Най-накрая си започнах живота като държавен глава, така че не е последната ми амбиция. Такъв момент трябва да се прецени внимателно, но фактически това са ме учили голяма част от живота ми, именно да обединявам, а не да деля или да си правя личните комбинации и интриги в моя ползва.

- Дойде ли му времето вече Ваше величество?

За?

- Ами за нещата, които, не знам, може би си бяхте планирали? Казвам го, защото това беше част от много популярните фрази по време на вашето управление.

Да, когато казах, че нещо му дойде времето, ами така е, на много неща им идва времето и важното е таймингът винаги.

- Това, което се случи през 2001 г., от тогава изминаха 15 години. За тези 15 години как се промени политически България?

Аз се опитах тогава да въведа една малко по-различна политическа култура, да сме по-отворени едни към други, защото аз не съм партиен човек. По-разчупеното или по-отвореното беше идеалогично, беше по-важно в едно общество, особено и в една крехка още тогава демокрация.

- Питах Ви за знаковата фраза, другата знакова фраза, знам, че винаги Ви питат за нея, но онези прословути 800 дни - много хора останаха с усещането, че са излъгани. Разбирате ли ги, какво бихте им казали на тях?

Не ги разбирам, защото ако прочетат това, което казах, беше, че с помощта на хората, благодарение на прословутата, позната...

- Трудолюбието на България?

Трудолюбието и всичко друго. Не обещах категорично, че след 800 дни ще живеем в рая, а хората може би си представиха Бог знае какво, ама не малко, които биха могли да помогнат, не помогнаха. Останаха да гледат встрани и то сеир и с доза, сега може да си го кажем - с доза злорадство, надявайки се, че ще се проваля, вместо да участват, защото, ако действително всички се бяха запретнали, мисля, че можеше да се постигнат и 800 дни. А ние, което постигнахме, колкото и да го въртят сега и да го анализират, ако видим фактите и пространството на времето, може би са били 1000 вместо 800, ама се постигна много и това няма как да се упрекне.

- Звучи ми като признание, дори като изповед от ваша страна. Имаше ли хора, които бяха до Вас и ви излъгаха тогава, или Ви подведоха?

А, не, не толкова хората, които бяха до нас, но които бяха от другата страна и гледаха, бих казал.

- Тези, които не са помагали?

Ами да, така бих казал.

- А това пак част от нашия манталитет ли е?

О, едва ли е ексклузивно за България, политиката си е такава почти навсякъде.

- Да чакаш другия да направи грешната стъпка?

Ами, има такова нещо.

- В крайна сметка НДСВ не продължи пътя си напред като политически проект, защо се случи така? Защо това спояване на хора, които се върнаха от чужбина пък бяха и способни, не останаха в тази формация да работят?

Ами, аз бих казал, че първите 4 години приблизително... Да, имаше, разбира се, хора, които напуснаха, също част от демократичната, как да кажа, свобода или игра.

В не малко партии, днешни политически движения и на отговорни постове има хора, които са започнали с нас. Считам това почти за комплимент, а не считам, че това са „предатели” или че са отстъпили на НДСВ.

Не, понякога така се самобичуваме или дори считаме, че само тук се случват неща. Светът е широк, не е точно така.

- Има ли опасност в България?

Аз бих обърнал въпроса. Мисля по-скоро какви положителни възможности има, отколкото да гледаме опасности. Опасностите ги има за всяка една страна, зависи от какво - дали икономически, политически и какво ли не. Слава Богу сме в ЕС, така че не може да се говори за войни или подобни беди.

- Да но винаги страховете са много, било то от бежанците или от съседна Турция, или влияние на Русия?

Това е всекидневието, в която и да е страна. Ние тук малко драматизираме, сякаш има врагове навсякъде, които само чакат да ни навредят.

Ето кризата, бежанската, която е преекспонирана много - никоя страна не беше подготвена. От най-големите или най-могъщите до всяка друга страна, минавайки и през България. Така че въпросът е да се опитаме всеки един по своя начин и разбира се в обща полза – да се справим с това предизвикателство.

- На Вас кой Ви беше най-трудният момент като премиер?

Имаше много тежки моменти. Като човек действах наистина съвестно с пълно съзнание на отговорността, така че всеки ден беше тежък. Но един от най-тежките моменти, който си спомням, е когато вицепрезидентът Чейни ми се обади да ми съобщи, че в полунощ започваха действията в Ирак.

Тогава си позволих да му кажа: „Господин Вицепрезидент, надявам се, че знаете какво правите”. Без да претендирам, че съм пророк, но се опасявах, че положението няма да се промени.

И след това вече като последици от тези мои притеснения най-страшното беше, когато трябваше да посрещна шестте ковчега на Летище София с нашите военнослужещи, които загинаха в Ирак.

- Тежък момент наистина, и за цяла България.

За мен лично беше просто трагедия.

- Спекулира ли се с намесата на Русия в политиката на България? Казахте, че не бива да се обръща гръб на Русия и да се изолираме от нея.

Кои сме ние да обръщаме гръб, първо, а после да се изолираме. С каква цел и с каква полза?

- Русия може ли да се приеме като причината, или бившият Съветски съюз, вие да бъдете толкова години извън България?

Бившият Съветски съюз, естествено. Това вече е друг въпрос, не трябва да персонализирам.

- Това, че не таите някакъв лош спомен е хубаво, смея да твърдя. Благородството го изисква.

Лошите спомени ги имам, но мисля, че човек трябва да обръща страницата.

- Да, но боричканията в днешно време са - Какво е казала Москва или какво са казали в Белия Дом, или в Брюксел, например. Сблъсъкът им се усеща понякога на Балканите, особено в България.

Да, трябва да определим кои са нашите интереси и приоритети. Много по-дългосрочно.

- Питам ви всичко това, защото кандидатурата на Ирина Бокова по някакъв начин беше и забавена, и обсъждана в негативен план именно заради този сблъсък и заради влиянието на Русия - беше ли очаквано името на Ирина Бокова?

Спекулации може да има за всеки. Тук трябваше да погледнем още в началото уникалният шанс като съчетание на позитивни елементи в нейна полза. Това ще ни се случи веднъж, да не кажа в хилядолетието, но поне 500 години едва ли ще го видим.

- И вие заставате зад нея?

Ама, разбира се. Аз съм застанал още от началото, защото стига човек да погледне възможностите, да види в ЮНЕСКО как стоят нещата, в Обединените нации също.

- Какви са шансовете на Ирина Бокова?

Откровено казано, нямам всички елементи, но някои от тях са ми ясни. Криво-ляво би трябвало да бъде Източна Европа като кандидат. Жена още по-хубаво – без да делим жени и мъже. Това също е позитивно. След това опитът й - два мандата в една от големите организации, езиците й.

- И ето тук идва конфликта – връзката с Русия, образованието, което е получила в Русия...

Ами, ако някой е следвал в Щатите, трябва ли да го елиминираме априори? Или във Великобритания, или в Китай? Трябва да гледаме нашите интереси.

- Има ли го това нещо? Винаги с Германия, никога против Русия? Съществува ли още в българската политика подобна посока?

Знаете ли, и аз понякога такива фрази ги приемам с известна резерва. Дори тази, която се преписа на цар Борис. Аз се опитах да я перифразирам, казвайки, че с Европейския съюз би било хубаво, но никога против Русия. Защото не виждам защо трябва против въобще.

- По-скоро всеки един да извлече максималната полза за Родината. А Родината ни сега се управлява от Бойко Борисов и то втори мандат. Какви са спомените ви от първата ви среща?

Тогава, когато се представи като собственик на тази охранителна компания, за да заеме тази функция.

- Добре ли се справяше с охраната?

О, определено. По много съвестен начин и може би заради това тръгна и някой друг мит – нещо, което се предава, че бил бодигард. Това просто са нелепости.

- Кога решихте, че можете да му гласувате доверие?

Наблюдавайки го, по време на другата му длъжност.

- Като не беше бодигард, какъв беше?

Като собственик на компанията той организираше, координираше, наблюдаваше. Дори нас ни гонеше от колата, за да може да наблюдава по-добре хората си. Това показва професионализъм.

- Като премиер как се справя?

Това вече се вижда от избирателните резултати.

- Сега виждате ли се, чувате ли се?

Много рядко. Сигурно е много зает.

- Бихте ли му дали някакъв съвет?

Обикновено си позволявам такива теми на четири очи. Не ги пускам в публично обръщение, защото мисля, че не е уважително.

- Задкулисието стана много актуално. Може ли да се каже, че не сме дорасли като нация, че политиците ни също не са дорасли?

Това идва с времето, защото не сме се радвали достатъчно години на демокрацията. Демокрацията, разбира се, се учи. Тя не може да се наложи с една тояга.

- ДПС какъв партньор е? На вас беше ли лоялен партньор?

Беше в първото ми правителство, и във второто, в смисъл на Тройната коалиция също.

- Защо фигурата на Доган продължава да бъде толкова силна и мощна в българската политика, макар и в сянка?

ДПС беше едно от първите движения, което се беше определило. В крайна сметка е въпрос да се управлява и интересите са едни и същи.

- Добър политик ли е той - Доган?

Вижте, аз не искам да давам оценки, но за да е толкова години в тази си роля, това само по себе си е доказателство.

- Когато се завърнахте бяхте обвинен в това, че целта Ви е била да си върнете имотите.

А, да. Това е част от още една чудесна митология. Изкуствено и перфектно организирана и оркестрирана, да.

- Припомням една ваша фраза, в която казвате, че нямате претенции, но в крайна сметка... Защо решихте?

Ама знаете ли какво? Претенциите тогава бяха дали ще търся обезщетения. За мен това са претенции, поне с латински съм наясно. Такива истории да не ми ги разправят или да не ми ги развиват, защото са изцяло погрешни.

Кажете ми коя страна връща нещо и после си го иска? И в коя страна държавата си конфискува своето? Ами, че ако тези имоти не са били наши, държавата нямаше да си ги конфискува. Те ще са си държавни и край. По-ясно от това аз не знам на кой език или как да се каже.

- Имаше ли човек или хора, които Ви подведоха за начина, по който да си ги върнете? Беше ли грешен начинът, по който Ви ги върнаха?

Не, аз не виждам „злодеи”, които да ме подвеждат, защото главата ми функционира приблизително добре. Тук въпросът беше ясен - каквото казва Конституционният съд. Реституцията беше за всички, не за мен само.

- Но сега пък съдът излиза с други решения?

Защото може би не съм се поддал на известни заигравания като премиер и не съм участвал в дадени други кой знае какви, да ги наречем, комбинации или комбини.

- Какво успяхте да върнете от царските имоти?

Как да върна? Това, което беше в списъка се призна, че е било лично. И в Европа, и в ЕС частната собственост си е неприкосновена.

Аз съм живял 55 години без тези имоти, така че вече нека да отстраним чисто материалното с аршина, с който някои хора ме мерят - едно.

Второ - мисля, че не е въпрос да се пазари човек, като има нещо, което е ясно и определено. Това мисля, че всеки гражданин не би седнал – „Е, добре, нека да ми го оставят. Аз ще дам половината”. Тук не е принципа.

Сестра ми и аз дарихме този парк, 90 хектара, като друг жест.

Но, което не е право и е чиста кампания е да се търси, да се изопачава... като мораториума за горите. Аз съм от потомствено семейство ботаници, или които обичат природата, и така съм възпитан. За горите нищо подобно не е имало като прословутата сеч и тези нелепости, първична пропаганда като една снимка например, която бе публикувана, на трупи от Самоковската община по пътя към Боровец, уж било, каквото Симеон е изсякъл или подобни нелепости. Това просто е...

- Усещам горчивина в гласа Ви.

Не горчивина, възмущение като гражданин в една демокрация и то в Европа.

- Имаше ли момент, в който си казахте „Защо се върнах и защо предприех всичко това”?

А, Боже Господи, да съм се върнал за тези имоти. Аз се върнах за друго, както говорихме преди, не заради имотите.

Българин ли съм или чужденец, за да се върна? Ама, да сме си наясно, 50 години в изгнание не стига на хората?

- Тежко ли Ви беше тогава?

Ами, разбира се. Като не можеш да се върнеш вкъщи, в родината и не си престъпник отгоре на това, а пък е наложено от чужда сила... Не е малко.

- Превърнахме ли се в нация от емигранти?

Аз, сравнявайки една Италия, една Гърция, една Испания в началото на XX век или в края на XIX, не мисля, че трябва да се преувеличава и пак да търсим, че ние сме най, най-зле.

- Какво е времето сега за България?

Както винаги – сложно. Все има извън България фактори.

- Какво бихте казали на българите?

Да има повече доброта и не толкова озлобление, или критика. Самочувствието ни също малко да се повиши. С озлобление нищо не се постига.

- Били сме чудото на Балканите? Сега какво сме?

Говореше се за това, наистина. Трябва да видим по кой начин всички можем да се захванем пак – страната е същата, даденостите са същите, народа, мисля, си е същия. Имаме предпоставките да възстановим това, но имайки предвид националния девиз.

Съединението прави силата.