Георги Манолов е на 25 години. Възпитаник е на Американския университет в Благоевград и на Вашингтонския университет в Сейнт Луис. Работи в KOWN, където основава Клуб на бизнес ангели в София. Клубът е инвестирал вече в няколко стартъпа през 2015г. Манолов ръководи и трансформирането на офлайн клуба в онлайн общество. Преминал е през програмата USAIP с едногодишно обучение в университет в САЩ. Член е на Асоциацията на българските лидери и предприемачи.
Преди седмица в Хасково участва като лектор в рамките на Конференцията „Как да правим бизнес – предприемачество и „StartUp”.
Господин Манолов, бил сте зад граница по време на обучението си, защо решихте да се върнете в България и да се развивате тук, обратно на повечето 25-годишните млади хора като вас?
Защото тук ми харесва, чувствам се у дома си и защото в България имам възможност да правя много повече неща, отколкото в Щатите. Тук аз съм един от най-добрите, а в Щатите конкуренцията е много по-голяма. Тук аз мога да създавам модели и бизнеси, които там вече са развити. А в България ще мога да науча на тях и други млади хора.
Все пак, каква е вашата конкуренция в България? Креативни ли са младите хора, отворени ли са да правят иновативен бизнес, защото ние сме по-затворено общество и трудно рискуваме?
Да съгласен съм с това. Има такава нагласа в обществото и самият аз съм имал също такива притеснения, но в крайна сметка всичко е въпрос на среда. Важно е темите за предприемачеството да се чуват, да говорят повече хора за тях, да предават знания и опит. Защото е важно всеки човек да има достъп до предприемчиви и успели хора. Понеже, когато се обградиш с хора, които са успели, които са активни и ти по един или друг начин започваш да мислиш и да действаш по градивен начин като тях. Успелите хора действат стимулиращо.
Вие сам сте добър пример за това, а вашите примери кои са, кои хора ви вдъхновяват?
Аз съм изключително голям късметлия, защото винаги съм бил обграден от активни хора. В САЩ бях в един от най-добрите университети между изключително умни момчета. Там имах възможността да съм в приемно семейство, членовете на което също бяха успели, предприемчиви хора и от допира с тях получих много. Откакто се занимавам с Инвеститорския клуб, общувам с много успешни предприемачи в София - хора на високи позиции в компании, които действат, които никога не си позволяват да губят времето си. Мисля, че Уорън Бъфет го казваше, че човек е средно аритметично на петимата си най-близки хора. И не само като личност, но и като доходи. Ако си сред хора с високи амбиции и високи доходи и ти ще си с високи доходи и амбиции, и обратното.
По време на лекцията дадохте пример с началото на Майкрософт, който е показателен за това, че най-важното за успеха на един стартиращ бизнес не е големият капитал, а екипът и изборът на точното време. Кое при вас е най-важното? Вие откъде започнахте - от прецизно подбраното време за бизнес или от екипа?
Смятам, че най-важното е да харесваш това, което правиш. И това не е идеализъм, защото изграждането на един бизнес е трудно и ако тръгнеш по път, който не ти харесва, рано или късно ще се откажеш. Трябва да си изключително въвлечен в това, което правиш, да виждаш смисъл и тогава няма да те спре първото препятствие, нито второто, нито третото. Ще продължиш, защото си убеден, че продуктът, който създаваш, трябва да съществува.
Какво ще кажете за ранното кариерно ориентиране, колко ранно трябва да е то? Учениците сякаш до последно не са убедени точно накъде ще продължат след средното си образование.
Българското образование все още е непроменено. Много от това, което ни учат в училище, не ни помага, когато излезем на трудовия пазар. Затова е важно от рано учениците и студентите да са наясно какви са нуждите на пазара, какви ще са след 5 години. Защото пазарът днес е супер динамичен, много повече отколкото преди 10-15 години и това ще е все по-динамичен процес. Съответно е важно и ученици, и учители да мислят за това, какви умения ще са необходими след време. Защото днес никой не започва една работа за цял живот. Започваш на едно място, адаптираш се, променяш се, после следва друго и това е част от динамиката на днешния ден.
В целия свят се развиват изключително динамични процеси, непрекъснато изчезват професии, защото все повече и повече неща се автоматизират, софтуерът движи в голяма степен днес света.
Трябва ли да ни е страх от тези процеси?
Бъдещето е неизвестно, но хората които гледат напред, които се адаптират, няма нужда да се страхуват. Обаче ако вие си вършите нещото, което си правите по принцип, което ви е обичайно занимание, а не учите постоянни нови неща в различни посоки, които да ви развиват, трябва да ви е страх - да.
А вие как избрахте пътя си, кога решихте, че ще се занимавате с това, което правите днес?
Много неща при мен се случват в движение, а и не само с мен е така. Въпросът е да се пробва, да не чакаш нещата да се случват, а ти да си активен. В четвърти клас, например, сред любимите ми предмети бяха историята и географията, а както виждате в днешно време ситуацията много се е променила. Важното е хората да се научат, че няма лесен начин да си успешен и щастлив. Защото дори и да си убеден, че пътят ти е нагоре, той е винаги много стръмен.
Има ли проект, с който да сте се захванал и да сте го оставил, да ви е изплашил?
За конкретен проект не се сещам, но със сигурност съм се захващал с неща, с които в последствие съм разбирал, че не са за мен. И това е нормално. Но пък за да разбереш, че нещо не е за теб, първо трябва да го пробваш. Освен това трябва да знаеш кога да се откажеш, ако не ти допада. Но хората трябва да са откриватели, да не се притесняват от страха, от провала. Защото и да им се случи, всъщност това е урок, който ще им помага следващия път.
Разкажете за Бизнес ангелите и проекта на вашата компания, свързан с тях.
Това, което ние правим в нашия Клуб на бизнес ангелите е да свързваме лесно хора с капитал и хора с идеи, защото в момента има изключително много стереотипи и връзката между тези две звена е изключително трудна. Защото, от една страна има хора с много свободен капитал, които искат да инвестират в компании, но нямат лесен начин да инвестират структурирано, така че да очакват възвращаемост, а не просто да даряват пари. От друга страна, има много предприемчиви хора, с идеи, които нямат достъп до хората с капиталите. Така че това, което ние сме направили, е да създадем технология, която позволява тези две звена да се свържат по естествен начин. Всичко това ще се случва през мобилния телефон. Софтуерни инженери ще могат да кандидатстват през мобилния си телефон с три кратки видеа, в които описват идеята си, след което тези клипчета автоматично се свързват с телефоните на инвеститори и така се запознават. Правим конферентни разговори с конкретни въпроси от инвеститорите, след което самата инвестиция се случва отново по телефона. Стартираме буквално този месец и двата проекта - и за инвеститорите, и за предприемачите. До момента всичко това се случваше, но в малък формат.
Тоест имате вече свързани звена и реални инвестиции?
Да, имаме. Инвестирали сме досега в три компании, едната от които българска.
Но този тип финансиране - от Бизнес ангели, не е много разпространено в България. Има ли Бизнес ангели в България?
Да, но са много малко. Но всъщност този процес е доста труден. Има една трудно преодолима граница между хората с пари и хората с идеи.
Каквато и да е идеята ти, ти не можеш просто да отидеш до човека с капитала и да му поискаш пари.
Бизнес ангелите са много успешни хора, те са обикновено много заети или пък си имат много по-интересни занимания и нямат време да четат стотици страници бизнесплан. Така че представянето на идеята пред тях трябва да е много структуриран процес. Бизнес ангелът е всъщност физическо лице - човек с огромен капитал, който инвестира в нови идеи. За да получите финансирането обаче най-важното е Бизнес ангелът да изпита лична симпатия към вас, да ви хареса, да ви се довери. Тази връзка е като да си търсиш партньор в живота - понякога минава доста време до кулминацията. Пример за Бизнес ангел в България е Веселин Терзиев.
Оставате ли в България?
Абсолютно, нямам никакви намерения да се местя.
Интервю на Мая Манолова
