В едно кралство, кралят обявил, че ще даде дъщеря си на този, който я обича най-силно и до края на живота си. В уречения ден и час, стотици кандидат женихи се струпали в двореца, за да спечелят сърцето на принцесата. Тя от своя страна гледала към пищно облечените кандидати замислено, дълго разговаряла със своя учител и накрая казала:
– Днес няма да разговарям с кандидатите. Разделете ги на групи и нека първата група дойде утре вечер. През деня ще има уроци с моя учител.
– Но, дъще, ти вече не се ли изучи? – казал кралят.
– Никога не е късно човек да учи. – отговорила принцесата.
Домът на учителя се намирал на пътя, който водел към двореца. Принцесата се облякла като бедно момиче и взела една кошница цветя със себе си. В този момент минал първият от кандидатите.
– Купете си цветя, млади човече. – казала принцесата.
– Махни се от пътя ми, беднячке! – извикал благородникът. Така направили и всички останали кандидати за женихи. Вечерта, както и на следващите дни, принцесата прогонила всички тях, които дошли да ѝ искат ръката. Само един рицар липсвал, но той се появил с нея.
– Дъще, защо гониш всички кандидати? – попитал кралят.
– Моят учител ми каза как да си избера мъж: „Любовта ще продължи до края на живота ви, ако някой те обича, когато си облечена и в дрипи.“
– Аз всеки ден се преобличах в дрипи и стоях на пътя, където минават благородници. Само един младеж спря, купи си цветя и ми каза, че съм красива. – казала принцесата, а до нея седял въпросният младеж.