Росен Плевнелиев няма никакви шансове за победа на президентските избори. Той е неизбираема кандидатура и няма шансове дори като кандидат на ГЕРБ, камо ли на ДСБ. Понеже герберите знаят това и той няма да е техен кандидат, ДСБ сега се чуди как да се закачат, тъй като нямат подходящ кандидат. ДСБ се опитват да се легитимират като самостоятелна партия със свой облик, затова посочват фигура, с каквато не разполагат пред себе си. След вота, като преброят гласовете за този кандидат, който, разбира се, няма да е президент, те ще могат да кажат: "Ето, партията ни ще е много силна на евентуални предсрочни парламентарни избори". Това ще е стратегията на всички подобни партии и партийки, които не са на първа линия и нямат избираем кандидат - ще се опитват да се легитимират в партийно качество заради предстоящо раздаване на картите на едни парламентарни избори.
Засега безспорно кандидатът на ГЕРБ е фаворит за президентския вот, защото тази партия има електорално предимство. Но сме виждали внезапни обрати, особено на президентските избори, при далеч по ясни стойности в такъв отдалечен от изборите момент. Няма да давам за пример нито 1992 г., нито 1996 г, но ще дам за пример 2001 г., когато Георги Първанов, издигнат от опозицията, стана президент. Шансовете на левицата започват да се увеличават. Но става дума за мажоритарни избори и е много важно кой ще е техният кандидат и дали около БСП ще се формира по-широка лява коалиция. Въпреки предимството си на ГЕРБ им предстои много сериозно изпитание. Те трябва да обяснят на обществото причината, поради която ще оттеглят подкрепата си за техния кандидат Росен Плевнелиев. На президентските избори патриотичният вот ще се харчи толкова, колкото и на парламентарни, тоест на по-ниско ниво. При това наесен този патриотичен вот ще се разпилее между всички кандидати в една или друга степен, той няма да получи самостоятелна стойност. Затова представянето на фаворита на ПФ няма как да е толкова добро, колкото на едни парламентарни избори.
Юрий Асланов
