Най-хубавите песни за любителите на музиката на голямата тракийска певица Недялка Керанова, са вече събрани на едно място в юбилейна песнопойка.

Книжлето „Песните на Недялка Керанова - От едно гърло два гласа” е съставено от Николай Чапански от Радио Пловдив. Песнопойката е посветена на 75-годишнина от рождението на Недялка Керанова и на 20 години от смъртта й.

Освен песни, в книгата са поместени и спомени на някои от колегите й , с които е свързан житейския и творческият й път, като проф. Петко Радев, Никола Илиев, Атанас Стоев, Елена Чаушева, Никола Янков - Леновеца, Вълчо Иванов, Тодор Кожухаров, Мария Стоянова - Гайдарката, Тодор Тодоров, тех. директор на НФА „Филип Кутев” и последователи, като Николай Урумов.
Голяма част от хитовите песни на Недялка Керанова са нотирани от кавалджията на ансамбъл „Тракия” Темелко Иванов и народния певец Николай Урумов.
Публикуван е богат снимков материал, част от архивите и интервю с певицата от 1994 г.
Недялка Керанова е родена на 24 април през 1941 г. в с.Татарево, община Минерални бани, Хасковско.

Баща й Тодор Керанов е известен за времето си цигулар. Още като момиче самобитна музикална дарба на Недялка впечатляват местните, по-късно тя става прочута певица из цяла България и Балканите с плътния си уникален глас.

Голяма част от песните, изпети от нея, които добиват много голяма популярност, тя учи от татаревските жени, други- от професионални музиканти като Рамадан Лолов. Незабравими остават: „Мама на Георги думаше“, „Драгано моме“; „Караджа из гора вървеше“, „Стано, бяла Стано“, „Стар свекър Янки думаше“; „Стоян на мама думаше“, „Хранила мама, гледала“, и емблемата - „Караджа дума Русанки“.

Когато е едва на 13 години получава първото си отличие и заедно с Магда Пушкарова, Борис Карлов и други музиканти започва да пътува из България, да пее по сватби и тържества.

През 1956 г. е приета за солистка на фолклорния ансамбъл в Пловдив. Три години по-късно самият Филип Кутев я кани в Държавния ансамбъл в София, където Недялка работи в продължение на десет години.

През 1969 г. напуска Държавния ансамбъл и София и се връща в Пловдив, където остава да живее.

Пее с почти всички инструментални групи в Тракия – Леновската, Конушенската и много други. Наричат я „най-мъжката певица“, „българската Ела Фицджералд“, „доайенът на сватбарската песен“, „черната перла на Тракия“. Недялка казва, че песента трябва да се изработи, тя зрее. „Един народен певец не може да се научи да пее, той се ражда певец.“, са думите й, които всички помнят и повтарят.

Гласовитата татаревска певица е носител на златни медали от музикални фестивали у нас и в Румъния, Австрия, Югославия.

Мая Манолова