Мониторингът, който го има върху България, да го има върху всички съдебни системи, защото обикновено държавите, които са с най-развита съдебна система най-лесно признават своите грешки.

За това настоя премиерът Бойко Борисов по време на конференция на високо равнище на министрите на правосъдието и представители на съдебната власт. София е домакин на форума, посветен на темата „Укрепване на независимостта и безпристрастността на съдебната власт като предпоставка за върховенството на закона в държавите членки на Съвета на Европа“.

„Ние полагаме много усилия”, посочи Борисов. Правосъдният министър Еатерина Захариева, заедно с хората на съдебната власт, подготвя такива промени, които да бъдат в унисон не само с това, което очаква българският народ, но и това, което вашият план се надявам да предвиди, допълни той.
Премиерът увери, че правителството вярва в професионализма на министъра на правосъдието, която съвместно със съдебната власт ще продължат работата си над съдебната реформа.

„Ако в съвременния свят има полезен монопол, то това е единствено монополът на закона“, заяви на свой ред външният министър Даниел Митов. По думите му, колкото по-ефективна и бърза е една съдебна система, толкова повече се разширявали арeалите на закона, за сметка на пространството на корупцията.

Скорошният доклад на консултативните съвети на европейските съдии и на европейските прокурори имал за цел да извърши спешен преглед на основните предизвикателства пред независимостта и безпристрастността на съдебната система в държавите членки.

Митов изтъкна, че България положила усилия за реформата в съдебната система, промяна на Изборния кодекс, както и такива, насочени къмсвободата на медиите.

Дипломат номер 1 увери, че българската страна ще продължи да полага усилия във всички проблемни области, независимо дали са предмет на наблюдение или не. Ще проведем до край реформите, защото са в интерес на гражданите, се зарече Митов.

Независимостта и безпристрастността на съдиите е основна гаранция, че всички ще бъдат равни пред закона. Този извод направи генералният секретар на Съвета на Европа, Торбьорн Ягланд.
В последните години доверието в институциите се сривало в редица европейски държави. Когато хората видят, че корупцията е засегнала и съдилищата, проблемът става изключително голям, смята Ягланд.

„Около 1/3 от държавите членки не гарантират достатъчни равнища на безпристрастност и независимост, сочи докладът ни от май миналата година“, обяви генералният секретар на Съвета на Европа.

В Страсбург са наясно с голямото разнообразие на съдебни системи, но било важно да се види общата картина в Европа. В някои държави проблемите са по-тежки, в други - не толкова, но ако не се решават и малките проблеми, постепенно могат да се задълбочат, убеден е Ягланд. Той уточни, че винаги има трансгранични последици от слабостите в една държава.

Ягланд констатира, че в някои страни съдебните съвети показват признаци за уязвимост и податливост на косвен контрол. Той изтъкна, че законите не са достатъчни, необходими са конституционни  и международни гаранции за отношенията между трите власти, за да е възможна независимостта и безпристрастността на съдебната система.

Миналата седмица е бил приет нов план за действие за укрепване на независимостта и безпристрастността на съдебната власт. Най-голямо значение има не усъвършенстването на принципите, най-важното е тези принципи да бъдат реализирани на практика, смята Ягланд.

Планът за действие посочва стъпките за подобряване или въвеждане назаконови гаранции за безпристрастие и независимост на съдебната власт. Необходими са структури, които ще гарантират прилагането на тези стандарти. Планът е насочен към взаимоотношенията на властите, самите съдии и ролята на прокуратурата.

България и редица други държави членки на Съвета на Европа са изправени пред предизвикателството да осигурят гаранции за независимост на съдебната власт, подчерта и правосъдният ни министър Екатерина Захариева. Тя напомни, че през декември 2015 г. с последните изменения на Конституцията са направени съществени реформи, които във висока степен отговарят на насоките, съдържащи се в препоръките на Съвета на Европа и Венецианската комисия.