Министрите от кабинета "Борисов-2" приеха страната ни да изплати 40 000 евро по едно от решенията на Европейския съд по правата срещу България. Делото е „Славов и други срещу България” за арест, извършен на 31 март 2010 година - по времето на първия кабинет "Борисов-1".
По него европейските магистрати приемат, че има нарушение на презумпцията за невиновност, на правото на зачитане на личния и семейния живот и на правото на ефективни правни средства за защита. Жалбоподателите са четирима – съпрузи и техните две малолетни деца. Делото е свързано с полицейска операция, при която първият жалбоподател е арестуван и е извършено претърсване и изземване в семейното жилище.
Това е станало на 31 март 2010 г. в 6 часа сутринта, когато семейството спяло. Група полицейски служители нахлули в семейното жилище на жалбоподателите. Силният трясък събудил мъжа, който слизайки да види какво става, видял множество маскирани и тежко въоръжени мъже, които насочили оръжията си към него.
Полицейската операция получила широк медиен отзвук, съобщи justice.government.bg. Жалбоподателите повдигат оплаквания по член 3 (забрана на нечовешкото и унизително отношение), член 6 § 2 (презумпция за невиновност), член 8 (право на зачитане на неприкосновеността на жилището, личния и семейния живот) и член 13 (право на ефикасни правни средства за защита) от Конвенцията. На първо място, Съдът разглежда оплакванията на жалбоподателите, че полицейската операция в дома им представлява отношение, несъвместимо с член 3 от Конвенцията.
Съдът обсъжда посочваното от жалбоподателя изказване на министъра на вътрешните работи (тогава Цветан Цветанов - б.р.) в интервю за вестник „Черно море“. То е било публикувано в момент, когато обществеността е проявявала жив интерес към делото и е визирало изключително развоя на операция „Медузи“. Съдът намира, че спорното изявление е стигнало отвъд обичайното съобщаване на информация. В частност, изречението „това, което са извършили е схема, разработвана в продължение на много години (...)“ ясно визира г-н Славов и един от неговите предполагаеми съучастници. Той се оплаква и от изказванията на окръжния прокурор на Варна в два различни вестника на 1 и 2 април 2010 г. Съдът намира, че думите в първата от статията, ясно показват, че става въпрос само за хипотези.
Съдът в Страсбург счита, че полицейската операция не е била планирана и извършена по начин, който да гарантира, че използваните средства се ограничават до строго необходимите за постигане на крайните цели. На жалбоподателите е присъдено обезщетение в размер на 40 000 евро общо за неимуществени вреди, както и 4000 евро за разходи и разноски.
Повод за ареста е образуваното на 30 октомври 2009 г. От Софийска градска прокуратура наказателно производство срещу неизвестен извършител за злоупотреба с власт и отклоняване на публични средства, довели до значителна вреда за варненската общинска фирма „Градски транспорт“. На 8 февруари 2010 г., главният прокурор постановява преписката да бъде прехвърлена на Окръжна прокуратура – Варна.
Второто дело, за което страната ни е осъдена, е по жалбата на Нурай Мюмюн.Делото е за малтретиране от страна на полицаи. Срещу тях е било образувано наказателно производство за нанасяне на лека телесна повреда, приключило с освобождаване на полицейските служители от наказателна отговорност и с налагането на административно наказание глоба. От Съда в Страсбург смятат, че наказанието е непропорционално за деянието. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 4000 евро, както и 2650 евро за разходи и разноски.
Другите две жалби - „Димитров и Рибов срещу България” и „Радев срещу България” ЕСПЧ приема, че е налице нарушение на забраната на изтезанията и нечовешкото и унизително отношение. И тримата жалбоподатели изтърпяват наказания доживотен затвор и делата са свързани с оплакванията им относно специалния режим на изтърпяване на наказанията и условията на задържане.
На Димитров и Рибов е присъдено обезщетение за неимуществени вреди по 6000 евро на всеки и общо 1000 евро за разходи и разноски, а на Радев – обезщетение от 8000 евро и 1000 евро за разходи и разноски.
