От х:

Днес в x:

Османският архив - шифрованото богатство

Достъпът до третия по големина османски архив в света минава през една врата в дъното на читалнята "Проф. Марин Дринов" в Националната Библиотека "Св. св. Кирил и Методий". В тази малка стая четиримата души, работещи в отдел "Ориенталски сбирки", често правят открития за събития от преди стотици години.

Османските документи като исторически извори

Ориенталският отдел съществува в Националната библиотека още от нейното основаване през 1879 г. Създаден като "Източен отдел", той е имал за цел да съхрани документите на османската администрация, останали след Освобождението в административни центрове като Русе, Пловдив, Кюстендил, София.

Историята за това как т.нар. истанбулски османски архив е пристигнал в България е известна като "Аферата с вагоните". Тя гласи, че през 1931 г. България купува от Турция хартия за претопяване. Хартията пристига у нас с няколко вагона, а впоследствие български учени разбират, че това е важна документация за държавните дела на Османската империя.

Тези документи от вагоните обаче са само част от целия османски архив, който се състои от ръкописи, старопечатни книги, султански фермани, държавни отчети, кадийски сиджили /съдебни регистри/, дефтери /данъчни регистри/ и документи на османотурски и арабски език. Повечето от тях са открити в България.

Архивът разполага с 3800 ръкописни книги на арабски, персийски, османотурски. Всички те са били съхранявани във вакъфските библиотеки в български земи и датират от XV – XIХ век. Това са средновековни научни, астрономически, философски, литературни текстове, тълкувания на Корана.

Известно е, че част от ръкописите са изнесени от България от руските войски в хода на руско–турската освободителна война.

В архива се съдържа един от четирите пълни преписа на географията на Ал Идриси, писана в средата на XII век по поръчка на краля на Сицилия Рожер II. Преписът в архива датира от края на XVI век.

Във фонда се съхраняват и 2000 тома изключително ценни старопечатни книги. Сред тях са и съчинения, отпечатани в печатницата на Ибрахим Мютеферика, създадена през 1726 г. , която е първата в Османската империя.

Дигитализираните регистри

Изключително ценни са и кадийски сиджили, които са изцяло дигитализирани. Те са богат извор за историята и културата на населението, икономическото и социалното му състояние, данни за събития, политически промени.

В архива се пазят и 731 дефтера, като част от тях са дигитализирани. Те съдържат и голямо разнообразие от данни от различно естество, като например всички финансови отчети и регистри на империята за издръжката на военни подразделения, приходно-разходни книги, описи на населението, имотни описи.

На стената срещу вратата е окачено копие на фермана на султан Махмуд II, с който през 1836 г. узаконява текстилната фабрика на Добри Желязков в Сливен. Красив документ, богато украсен. Оригиналът му се съхранява в архива.

Документите са изключително ценни източници за българската, османската и световната история. Те се отнасят до територията на цялата Османска империя и са свързани с икономическата, политическата социалната история през цялото й съществуване. Днес тези документи са организирани в 328 селищни фонда. Често краеведи търсят информация за градове, села и родове в османските документи. Също така и любопитни граждани.

Богатство за малцина

Има един основен проблем пред това богатствата на този архив да бъдат използвани пълноценно – езикът. Макар османисти да има в Българската академия на науките, Софийския Университет, Великотърновския университет, пречката остава труднопреодолима.

Много историци, водени от научния си интерес, посещават частни уроци по османотурски. Студентите по тюркология в Софийски университет изучават османотурски два семестъра, "което им дава една нелоша основа, но това само по себе си не е достатъно. Необходими са години, за да бъде обучен един специалист", както казва ръководителят на отдела Милена Колева–Звънчарска.

Османотурският не е единствената пречка. Например дефтерите са написани на специално измислен за целта език – сиякатно писмо. На него били обучавани единствено онези, които ще работят с тях. Съответно и днес всеки, който ще работи с дефтерите, трябва да бъде специално обучен.

Османистиката у нас и другаде

Изготвянето на тематични описи започва след Втората световна война, както и подробното разработване на теми - за национално-освободителните и църковните борби, стопанската история, развитието на занаятите. Сред тях са и документи от Априлското въстание, преведени през 1955 г.

В края на 60 –те и началото на 70 –те години школата по османистика в България е била водеща в света. По същото време ежегодно 20 студенти били изпращани в чужбина на специализация. Но това е минало. "Днес например стотици български студенти ходят на специализация в рамките на европейски програми. Въпросът е, че в миналото са изпращани студенти в чужбина за обучение по османистика", казва Колева-Звънчарска.

Често архивът е посещаван от чуждестранни изследователи. В последните шест месеца в отдела са били двама японци, владеещи османотурски. "Единият дори беше специализирал в България и знаеше и български", добавя Савдийе Али от отдела. Идвали учени и от много европейски страни, както и студенти от САЩ - документите и предполагаемият брой от 1 милион страници от османския архив са важни за изследвания в областта на историята, демографията, етнографията, правото, международните отношения в периода 15-20 в.

Достъпът до архива може да се улесни чрез преводи и дигитализация. Това ще зависи от новия директор на библиотеката, университетите и министерството на културата.

Източник: http://www.dnevnik.bg

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини