Върховният касационен съд иска от Конституционния съд да бъдат обявени за противоконституционни два члена от Закона за съдебната власт - чл. 230, ал. 2, 3 и 4 и на чл. 166, ал. 3.
Текстът на чл. 230, ал. 1 от ЗСВ предвижда в случаите по чл. 132 от КРБ, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем, Висшият съдебен съвет (ВСС) да го отстрани временно от длъжност до приключване на наказателното производство. Това означава, че при всяко привличане като обвиняем, ВСС в условията на обвързана компетентност отстранява лицето от длъжност.
Това, според касационните съдии, лишава от правото отстранен съдия, прокурор или следовател за необосновано време да е лишен от правото да работи, за да се издържа, тъй като магистратското правоотношение съществува а и не получава трудово възнаграждение.
Периодът не се зачита за трудов и осигурителен стаж и законът не предвижда възможност магистратът поне сам да внася осигурителни вноски. Той не може да въздейства върху продължителността на отстраняването. Според съдиите всички тези тежки последици надвишават целите на чл. 230, ал. 1 и 2 от ЗСВ и следователно са в противоречие с чл. 48, ал. 1 от Конституцията („Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право”). Според съдиите от Касационния съд е нарушен е принципът на правната сигурност и защита от произвол.
ВКС обосновава искането си пред Конституционния съд и с още аргументи, които засягат този член.
Те атакуват обаче и нормата на чл. 166, ал. 3 от ЗСВ изключва възможността съдия, прокурор или следовател да бъде освободен от длъжност при подаване на оставка, ако срещу него е образувано дисциплинарно производство, до приключване на производството.
Подаването на оставка е безусловно конституционно основание за освобождаване от длъжност на съдия, прокурор или следовател (чл. 129, ал. 3, т. 2 от КРБ), пишат от ВКС.
„Противоконституционен е всеки закон, който въвежда допълнителни предпоставки или пречки за прекратяване на магистратското правоотношение. Въвеждането със закон на допълнителни предпоставки или пречки за прекратяване на магистратското правоотношение противоконституционно стеснява предметния обхват на чл. 129, ал. 3, т. 2 от КРБ” – категорични са върховните съдии.
Искането на ВКС е прието като становище на заседание на пленума на ВКС, проведено на 13.04.2016 г.
В документа изрично се посочва, че нормата на чл. 230, ал. 1 от ЗСВ също е противоконституционна, но е изключена от искането, тъй като за установяването на противоречието е образувано и висящо Конституционно дело (к. д.) № 4/2016 г.
