Стихотворението на Нели Атанасова „Мост“ влиза в алманаха „Белоцветните вишни“. Книжката е събрала най-добрите творби на български и балкански поети, участвали в тазгодишното издание на едноименния конкурс.
Алманахът ще бъде преведен на всички езици от региона и ще бъде разпространен в балканските държави.
Конкурсът се организира ежегодно от фондация „Вишнев цвят“ и община Казанлък. Той е за поезия и изискванията са творбите да не са публикувани преди това и да са подчинени на името на конкурса. Тази година свои стихове са изпратили над 230 поети от Балканите.
Нели Атанасова разказа, че след като прочела условията, обмислила за кратко с кое свое стихотворение може да участва и установила, че няма подходящо, затова седнала и си го написала. „Мост“-ът в нейните стихове свързва детството и настоящето, а темата за белоцветните вишни присъства като романтичен спомен.
Мост
„Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия дом в белоцветните вишни?”
Престарялата земя е пак дете,
събрало в шепи бели думи.
Детските усмивки ще сплете,
мост да спусне помежду ни.
Дворът тихо ми говори.
Много тихо, чак шепти.
Вишнев цвят дълбае спомен,
на сън и яве ще цъфти.
Старото дърво отронва време.
Отново ражда белота.
Памет времето ще вземе
от крещяща простота.
Някой пак върви по моста,
чува думите след мен.
Споменът живее още
в двора с вечния рефрен.
И аз се сливам със земята.
Престаряла, търся пристан тих.
Черпя сили от децата
и от Дебеляновия стих.
Недялка Атанасова