Нито един бежанец не се е наел на работа в Хасковска област, въпреки че тук се акумулира основната част от бежанския поток и въпреки многобройните трудови борси организирани от Държавната агенция за бежанците и Агенцията по заетостта. Нулевият резултат засяга не само трите общини с лагери - Свиленград, Харманли и Любимец, но и останалите 8 административни единици. И нулата е валидна за последните 3 години – от началото на бежанската криза през 2013-та година. Арабите просто не искали да работят, въпреки че част от предлаганите им позиции са били за атрактивни заплати, като например 800 лв. за тракторист. В национален мащаб пък се срещаха предложения с възнаграждения от по 1200 лв. Това обаче е стигнало само за 3 чужденци, които работят в България към момента, допълват от Държавната агенция за бежанците. Най-масовото обяснение за липсата на интерес било, че предлаганите пари са „смешни“, въпреки че повечето бежанци нямат образование или пък документи, които да го докажат.
Другата гледна точка към проблема пък е, че за арабите работа не е просто работа, а е свързана с определен вид отношения с работодателя /патрона/. И тези взаимоотношения не са за чужденци, пък били те и европейци. Те са за сънародници, съплеменници, единоверци, въобще свои хора. Същевременно обаче доста бежанци се опитаха да започнат свой бизнес - най-често с хранителни обекти, магазини за дрехи, интернет зали. Или правеха български фирми, или „наемаха” такива, но работеха за себе си. Дори и те обаче разглеждаха това като временно явление, докато се отвори път към обетованата земя – Западна Европа.
Третият момент не се заявява официално, но съществува. Преди няколко години младо афганистанско семейство се пробва да започне работа в една от най-големите харманлийски текстилни фирми. Оттам бяха възхитени от уменията им и им предложиха добри за българските стандарти заплати. Афганистанците изглеждаха доволни, защото записаха сина си първокласник в местно училище. Малко по-късно обаче се отказаха и дори се върнали обратно в Турция, поради липса на пари за Западна Европа. По неофициални, но достоверни източници, техни сънародници ги натиснали че работят за „неверници“ и предават заветите на религията.
Г. Христов
