Той е напълно самоук. Усетът към детайла обаче вероятно му е генетично заложен от майка му, която някога се е занимавала професионално с рисуване. Младият мъж изработва макети на стари родопски и тракийски къщи от 18-19 век. Те обаче са необикновени, защото душата на майстора прозира през тях. Личи си, че са правени с много мерак.
33-годишният Ивайло Панев избаротва къщите си от естествени материали в гаража, където някога държал любимите си мотори.
От 24 години той е диабетик и когато болестта му започнала да прогресира и станало ясно, че няма да може да кара повече, ги продал, за да не му е мъчно. Моторите возят душата, няма по-невероятно усещане за свобода. Стигаш бързо до такива кътчета, които с кола не можеш да достигнеш, казва младият мъж с носталгия.
Когато гаражът му останал празен, Ивайло решил да го изпълни отново с любимо занимание. Така преди 8 години се поява първият макет с прототип родопска къща на два ката.
За това свое хоби се е запалил от клипче по интернет. След това започнал да пробва различни материали и сам да открива ноухау за изработване на сувенирите-сгради.
Обикновено миниатюрните му къщи са на височина около 25-26 сантиметра, но са толкова реалистични, че ти се иска да се смалиш и да отвориш портата, за да влезеш вътре. Пред някои от къщичките му има дори подредени нарязани дърва за огрев.
Някои от сградите са на два етажа, с всички детайли- изпипани са от стълбите до комина. Ивайло работи изцяло с естествени материали - разковава и шлайфа дъските в гаража си, клонки от изсъхналата в двора на кооперацията смокиня му вършат идеална работа за пейките и други от дребните нещица. Използва истинска пръст за основата, върху който гради къщите, пече сам глинени керемидки за покривите. Ако не реши да ти разкрие някои от малките си тайни, може никога да не разбереш например, че върху покрива на някои от къщите му това, което виждаш, не е мъх, а смеска чай. Една от впечатляващите му изработки е кирпичена къща.
Има различни инструменти, наследени от баща му, който е бил известен местен музикант, но впоследствие в същия този гараж се е занимавал с поправка на газови уредби на автомобили. Покрай него и момчето познава възможностите на инструментите. Ивайло е развил нюх към детайлите и има прецизни познания за градежите на една къща и покрай работата си в строителния бранш.
А това, което прави, е не само красиво, но и уникално. Въпреки, че не обича да говори за това, но истината е, че на него му коства огромно усилие, защото с дясното око е напълно сляп, а с лявото вижда на около 50 процента. Затова докато работи по различните детайли на къщите, Ивайло много прецизно наглася ъгъла, под който вижда най-добре.
Очите му са увредени вследствие на диабета. Дясното е изгорено при лазарни интервенции, които уж трябвало да помогнат. Правил е няколко операции на лявото око в Русия и лекарите дават добър шанс за повишаване на зрението му с него.
Трябват обаче минимум по две интервенции годишно на първо време, за да успеят да го запазят. А годишната сума, необходима за това, е колкото джобните на някой крупен бизнесмен - около 5 000 лева. Пари, с които обаче Ивайло не разполага. Заради ослепяването вече са ограничени възможностите му и за работа, затова приятели на Ивайло са му направили сайт/виж тук/, в който да може да показва прекрасното си изкуство, а и ако успее, да продава къщите като сувенири, за да си помогне за операциите.
Навремето Ивайло кандидатствал и с голям мерак искал да учи в художествената паралелка на СОУ "В. Левски" в Хасково. Искал да продължи по-нататък в художествената академия с любимите си графика или живопис. Обаче съдбата се намесила и паралелката била закрита. После заради прогресиращата слепота и непрекъснатите усилия да изкара за насъщния, младокът пропуснал да се пробва като кандидат-студент в Академията.
Той обаче е абсолютен оптимист и е категоричен, че ще продължи да преследва мечтата си, вярва, че ще успее да възвърне зрението си.
А макетите му са толкова впечатляващи, че винаги биха били добър жест дори по официален и представителен повод. А да не говорим, че в Хасково има толкова символи, които биха изглеждали интересно, преминали през ръцете на уникалния майстор.
М. Манолова
