Границата между Италия и Австрия, минаваща през алпийския проход Бренер, на практика е изчезнала през последните 20 години, откакто действа шенгенската система, разказва "Гардиън". Бежовата сграда, която някога е служела на австрийските гранични полицаи, днес е превърната в магазин за тиролски народни носии. От другата страна на улицата, вече на италианска територия, има търговски център с магазини на Niketown и Lindt.
Местните жители от двете страни обаче се боят, че доскоро идиличното им съвместно съжителство може да бъде помрачено от гранични проверки, включително на личните карти, след като Австрия обяви, че от 1 април започва да управлява границите си "по нов начин".
През февруари Виена обяви, че ще ограничи броя на имигрантите, влизащи в страната, до 3200 души на ден. Решението имаше лавинообразен ефект върху страните от т.нар. балкански маршрут, които на практика затвориха границите си за почти всички бежанци и имигранти. Така в Гърция останаха блокирани десетки хиляди души.
Тази седмица австрийските министри на вътрешните работи и отбраната обявиха, че през май могат да въведат допълнителни ограничения и да дават бежански статут само на хора, чийто живот би бил в опасност, ако бъдат върнати обратно, или на такива, които вече имат близки роднини в страната, предаде "Ройтерс".
Това е само един от примерите за твърдия отговор на Австрия към мигрантската криза. През миналата година община Бренеро се е превърнала в своебразна входна врата от Италия към северна Европа за хиляди хора от Близкия изток и Африка. През 2015 г. в Австрия са подадени 85 000 молби за убежище, което отрежда на страната трето място по този показател след Унгария и Швеция.
Новата политика на Виена рискува да превърне Бренеро от символ на мирното съжителство в Европа в емблема на разединението в блока. Тя заплашва и да събуди лошите спомени на немскоговорящото население в Южен Тирол в североизточна Италия – регион, някога част от Австро-Унгария, но присъединен към Италия след Първата световна война. По време на фашисткия режим Мусолини прави опити да заличи идентичността на това население, като постепенно дори премахва немските училища.
Доскоро италианският премиер Матео Ренци даваше Южен Тирол като успешен пример за мирно съжителство, като министър-председателят дори изтъкна, че Украйна и Русия могат да се учат от Южен Тирол.
Това е факт, но откакто Австрия обяви намеренията си за по-строга гранична политика, местните жители, които имат италианско гражданство, но се считат за тиролци, започнаха да се безпокоят.
След премахването на граничния контрол изчезна усещането, че сме представители на различна националност, изкуствено населена в Италия, споделят хората. Те се тревожат, че намеренията на Австрия ще ги върнат години назад. Допълнително ги притесняват и неясните формулировки, с които си служи правителството във Виена и които никой не може да разбере как ще бъдат изпълнени на практика.
Проблемът се усложнява допълнително от рязкото увеличение на броя на пристигащите мигранти през последните седмици. Хората тук се тревожат да не последват съдбата на Кале (където наскоро френските власти разрушиха огромен незаконен лагер) или Сицилия – една от т.нар. "горещи точки" за мигрантите.
Но някои като продавачката Уте Пенц, преместила се от Германия в Австрия, не се тревожат от затегнатата миграционна политика на Виена. За нея мигрантите са по-голям проблем от проверките през границата. "Аз също се преместих в Австрия, но работя. Никой не ми даде даром нищо".
