Начин да се разкрепости мисленето на младите хора и да се подготвят адекватно за съвремието. Това в чужбина го правят със съвременна литература, по съвременни теми, а тестът за нея е отзвукът който предизвиква във форуми, социални мрежи, книжарници и въобще в обществото. Ако той бъде преминат успешно, се предлага за усвояване в училищните аудитории, а защо не и в учебните програми. Това става ясно от стартиралото днес в хасковската Езикова международно състезание за четене и литературна критика. То е по немски образец и изисква разсъждение върху творби появили се на бял свят най-много допреди две години. Подход, който в общи линии в пълен разрез с родната образователна система. В нея нови творби почти не попадат или ако попаднат, те вече не са нови. В България се учи едно и също през последните 50 години, а децата са тормозени да четат тотални демодета като Софроний Врачански и История Славянобългарская. Паисий наистина е знаков за българската литература, история и най-вече национално самосъзнание, но творбата му е жива мъка за четена, да не говорим че е далеч дори от исторически реализъм, камо ли истина. Въпреки това закостенели в мисленето вдигнаха врява до бога на едно скромно предложение, творбата да бъде изместена за изучаване по-късно, когато вече поотрасналите ученици ще осъзнават, че не е задължително едно четиво да е интересно, за да бъде важно.
В същото време „глупавите“ чужденци, не се срамят да залагат в подготовката на децата си на съвременни жанрове, сред които, О Боже, е и крайно недолюбваното от българските „творци“ фентъзи. То е заклеймено като несериозна литература, макар само едничка книга на Мартин или Джордан да има повече читатели от цялата българска литература на 20-ти век взета заедно. За съвременната няма какво да се говори. Но това било несериозно, а Кинг и Роулинг-графомани.
Немците обаче не се свенят да раздвижват акъла на учениците си с трилъри, фентъзита, историческа литература и съспенс. Решили са, че писаното освен важно, трябва да бъде и читаемо. С подобни автори, 13 възпитаници на немската гимназия се включиха в дебат на засегнатите в творбите теми. Целта хасковските средношколци е не просто да прочетат творбите, а да ги представят в публична дискусия със средствата на литературната критика. Журито е международно, като в случая половината е от немци. Това са доброволката от Германия Козима Фелгенстрой и баща и Фриц Фелгенстрой, преподавател в Германия. Участваха само най-подготвените ученици от немските паралелки, които са в курса за така наречените Шпрах Дипломи. Той се селектира от 9-ти клас и участниците в него усвояват езика на Гьоте в такива подробности, че с него да комуникират безотказно както при среща с гастарбайтери, така и с университетски преподаватели. Състезанието е трикръгово, като финалът е международен и в Берлин. Участват само деца от 10-ти и 11-ти клас. И както се оказа, и състезатели и публика в мнозинството си бяха прочели и 5-те предложени в програмата книги от съвременната немска литература. Спорно е дали прочетената от тях българска съвременност някога ще достигне тази бройка.
Г.Христов
