Овчарски кучета от породата кангал нахлуват през българо-турскатта грарица в района на Сакар и тероризират граничните села. Огромните животни наричани още мечкодави заради свирепостта и размерите си, разкъсват домашен добитък и дори нападали хора. Предимно възрастното население крайграничните села се отбраняват с вили коси и....пиратки. Гърмът от пиротехниката ефективно отблъсквал животните, за разлика от прътовете и сечивата които били заобикаляни, без да предотвратяват атакте към животните. Най-много патили овчарските кучета. Местните каракачанци храбро атакували нашественика, на когото не отстъпвалипо храброст и свирепост. Само дето са значително по дребни и нямат шанс срещу зъбатите „телета”. Изправени на задните си крака, кангалите надхъврлят човешки ръст и стигат до 80 кг тегло. Не стига размерите им, ами и нападали на глутници по 4-5 животни, което ги правело непобедими. От тях са пропищели по цялото протежение на границата от Свиленград до Малко Търново. В бургаското градче кметът е внесъл докладна за справяне с напастта, жителите на свиленградските села Маточина и Сладун са се жалвали на горско и гранична полиция, засега без резутат. „Само дето до арменския поп не сме стигнали, ама едва ли ще помогне” , казва Саид Ибрахимов от съседното село Студена. Той е пастир и по думите му потърпевш от кангалската атака.
Най-засегнати са в Маточина. В края на миналата година кангалите разкъсали две прасета пуснати на паша. По непотвърдена информация и тази година имало изкормено прасе, при това направо в кочината. Имало изпохапани крави и волове. „По всичко изглежда че животните са държани гладни, направо са освирепели от глад” смятат селяните от Маточина. Изненадащо, те определиха кангалите като мирни животни, които не посягат на хора и пазят добитъка, ако не са озлобени или гладни. Нападащите кангали били питомни, някои били с нашийник, но явно са напъждани да си търсят храна из горите, предполагат потърпевшите. За зла участ обаче сега в Сакар почти няма дивеч, прогонен от масираното мигрантско нашествие на сирийци, афганци и други арабски популации.
Поради липса на реакция от страна на институциите, местните са замислили да поканят ловна дружинка, която да разреши проблема от раз. Селяните били стари за тази работа пък ши забранявали да имат оръжие понеже били в първа гранична зона. Отделен е въпросът дали и ловците биха имали правомощия да отстрелват кучетата, но ако се налагало, щели да ги пишат за вълци и да обосноват излета с лов на хищници. Той несамо не се забранява от държавата, ами и се насърчава с премии и заплащане.
Кангалите са така наречените Анадолски овчарки, но защитата на овцете и добитака е вторично следствие от създаването на породата. Кучетата са били селектирани и развъждани за да бъдат охрана на турските султани. Считат се за благородна и много вярна порода. В Турция са толкова популярни, че на тях или по-скоро на първите им стопани е кръстен и град Кангал в Анадола.
Г.Христов
