“Цяла сутрин се опитвах да се свържа с майка си в Брюксел. Имаха проблем с мобилните връзки. Няколко часа не знаех къде е, какво се е случило с нея. А знам много добре, че всяка сутрин води детенцето, за което се грижи до училище с метрото и минава по няколко пъти на ден през метростнацията „Малбек“, където се случи трагедията тази сутрин.“ Това са няколкочасовите тревоги на заместник-председателя на ОбС в Харманли Светлана Николова. Майка й Тонка от година и половина живее в Брюксел. Светлана научила за взривовете в сърцето на Белгия от мъжа си, който й се обадил по телефона. Първата реакция на Николова била да звънне на по.-малката си сестра, която също от няколко години работи в Брюксел. Отдъхнала си, когато я намерила по телефона в добро здраве и в дома й в Пловдив и разбрала, че скоро отново се връща в Белгия. И ако сестринският кошмар около 11 часа тази сутрин е вече приключил, то този на дъщерята продължава. Светлана звъни минута по минута на майка си, но отговор няма. Издирва я и със съобщения във Фейсбук.
Едва към 11.30 часа успява да се свърже с нея. „Когато най-накрая я чух и ми каза, че само 5 минути и можеше да не я чуя...“, не продължава повече размислите на глас Светлана Николова.
В късния следобед днес под нейното тревожно съобщение във Фейсбук от сутринта се включи с коментар и майка й, за да съобщи, че е добре на всички сови близки и познати от България.“Жива и здрава съм! Благодаря на господ, че успях да хвана предния метро влак. Чак когато слязох на моята спирка научих, че само 5 минути са ме делели от ужаса, от катастрофата и може би от смъртта. Аз имах късмет, но не и другите, които са пътували след мен”, казва Тонка.
„Днес благодаря на Бога, че майка е жива и здрава и изказвам искрените си съболезнования на семействата на невинните жертви на тези кошмарни, варварски престъпления. А утре?”, коментира несигурното време, в което живеем Светлана Николова.
Haskovo.net