Как в Хасковско правят асфалтирането си пролича по емблематичния път през Книжовник за с. Стамболово. Две години след „ремонта“, пътят прилича на лунен пейзаж и бързо се връща към състоянието си отпреди септември 2013-та година, когато бе насипан с асфалт. Още тогава местните предупредиха, че двата пръста настилка няма да издържи дълго. Нямаше кой да ги чуе, може би щото едни пари трябваше да се усвояват. И да отидат в джипове на строителни босове. Това е тъжната констатация на хората от селото, които трупат бяс срещу „откъсаната“ държава. „Още като асфалтираха ги питах, момчета къде е началника да види какви ги вършете“ разгорещено обясняваше Баба Стойка живуща до най-големите дупки. На вечер поне по два пъти подскачала от трясъци, мислела че има катастрофирали коли. Катастрофи не видяла, но повредени автомобили бол. „Знаех си, не може да насипваш две лопати асфалт, а отгоре да минават камиони и нищо да му няма на пътя“ каканижеха и другите баби. Каква е дебелината на покривката лесно можеше да се премери - дупките щедро показваха най-много 2-3 сантиметра слой. По страшното е, че отдолу не се виждаше кьорав чакъл, тоест липсва основа на пътя .Нищо чудно че пропада, сви рамене шофьор на хасковски бус докато дриблираше между кратерите. Не им припука само на ромско семейство, което караше колата си като крадена. Те пресякоха разядения път с поне 50-60 км в час и не показаха недоволство от якото разтропване на возилото. Нормалните водачи обаче измисляха нови псувни.

Пътят в Книжовник бе обявен за най-лошия път в Европа от заселилия се в Стамболово англичанин Мартин Смит. Жененият за българка поданик на кралицата обяви страната ни за най-красива на континента, а управниците за най-безотговорните хора на земята. Мартин Смит побърка тогавашните шефове на пътното и тогавашния шеф на Хасково Георги Иванов с писма и молби да се ремонтира отсечката. Понеже /по традиция/ никой не му обърна внимание, Смит направи това което неговите сънародници правят от 400 години-организира бунт срещу властта. Англичаните са известни с това, че първи обезглавили богопомазания си крал, който им скършил хатъра, като вдигнал данъците. Тук не се наложи намесата на палача, защото местните властимащи се стреснаха за политическите си глави и намериха едни 200 хиляди лева за да извършат ремонта. Парите обаче се изпариха за има няма две години. Сега ще се търсят нови, както и нови „приятелски“ фирми, които да ремонтират. Просто и други шефове трябва да си купят джипове.

Г.Христов