Въвеждането на задължително гласуване е поредният прах в очите на хората, които искат най-после промяна в избирателната система и оттам на политическия модел, който води България към изчезване. Единственият сигурен резултат от него е повече пари в партийните каси, защото субсидията зависи от броя гласове за съответната партия. А може би това е и целта.
Защото е ясно отсега, че това решение ще бъде атакувано в Конституционния съд. Аргументите са ясни – правото на глас е право, а не задължение. Контрааргументите също са ясни – няма права без съответните задължения. И така ще се прелива от пусто в празно, с неясен резултат. Дори съдът обаче да потвърди задължителното гласуване, това ще повиши избирателната активност с 10-15 процента, каквито са резултатите в страните след въвеждането на задължителен вот. Може би ще промени съотношението на силите на политическата арена, но няма да донесе радикална промяна, от каквато се нуждае вече болното ни общество. Да не говорим, че ще има за естествен резултат разширен пазар на гласове. След като така или иначе вотът е задължителен, пазаруването в ромските махали ще добие невиждани размери, а цената на всеки глас навярно ще поевтинее. Но изборните дилъри пак ще са на далавера, защото ще докарат печалбата не от цена, а от повече оборот.
Преди повече от година писах как виждам истинската промяна в изборите. В три прости стъпки.
Първо – забрана на абревиатурите на партиите. В бюлетините да няма БСП, а Българска социалистическа партия, да няма ДПС, а Движение за права и свободи, да няма ГЕРБ, а граждани за европейско развитие на България. Който може да прочете името на предпочитаната партия, да гласува за нея.
Второ. Забрана на поредните номера в бюлетините. Край на “Номер 5” или “Гласувай за номер 12”.
И трето. 7-8 различни варианта на бюлетини за всеки избирателен район. Така всяка партия ще се намира на различно място в списъка.
Предимствата на тези предложения са, че няма разумен аргумент, с който да се атакуват. Доводът, че неграмотните няма да могат да упражнят правото си на глас е невалиден, защото по закон образованието в България е задължително до 16-годишна възраст, а това предполага поне елементарна грамотност. Ако някой не може да чете, означава, че е нарушавал закона. А е нелепо да се иска от държавата да толерира нарушаването на закона.
Това по същество означава образователен ценз. Но въвеждането му в прав текст означава срещу нас да ревне цяла Европа. Затова може да се въведе по-елегантно – всеки има право да гласува, стига да може. Ако не може, проблемът си е негов.
Такива промени биха пресекли изцяло купуването на гласове. Не е нужно на всеки избори да се харчат милиони за МВР да пази секциите и жандармерията цял месец да дежури из ромските махали.
Миналата година запознах основните политически лидери в България с тези предложения.
Изпратих го като лично съобщение на Бойко Борисов. Отговор няма до днес.
Обясних го лично на Волен Сидеров при едно от посещенията му в Хасково. “Това е много хитро. Но няма да го приемат”, гласеше отговорът му. “Вие го предложете, пък ще видим”, отвърнах му.
Резултат никакъв.
Изпратих това предложение на Валери Симеонов. Обадих се и по телефона да го обясня лично. Той помоли да го изпратя на имейла на парламентарната група, щели да го обсъдят.
Резултат, година по-късно – никакъв.
Изпратих това предложение на Радан Кънев. Само няколко дни след това случайно той бе в Хасково и лично го попитах. Беше го прочел. Но с избирателния закон се занимавал Найден Зеленогорски, да съм го прател на него.
С други думи – резултат никакъв.
Признавам, на ДПС не съм го пращал, нито на БСП.
Затова оставам с усещането, че политическата клика умишлено (и със странно единодушие) ни хвърля прах в очите със спорни и атакуеми предложения, за да протака и замазва нещата. Явно статуквото устройва всички без изключение.
Не се лаская от мисълта, че съм открил топлата вода. Вероятно има и други, още по-добри начини да се промени системата. И със сигурност много хора ги знаят.
Но ни предлагат най-спорното, най-безобидното за политическата класа, най-баналното. Сега с месеци ще дъвчем ползата и вредата от задължителното гласуване, ще сезират Конституционния съд, който ще умува над казуса поне година и така ще си върви.
И освен това смятам, че всичко това се прави нарочно.
Тодор Кръшков